Дойде ли лято, поляните затрептяват под пурпурния блясък на красиви и нежни създания – маковете, а ние всички грабваме фотоапаратите и започваме да щракаме в захлас, пленени от магията и очарованието, с които малките прелестни цветчета щедро обсипват зелената шир.

Красиви и ефективни за отглеждане, маковете внасят жизнерадост и приказно обаяние във всяка градина.

Всъщност родината на мака е Мала Азия. Семейство макови обединява 50 рода с около 700 вида. Някои от тях се отглеждат още от древността с декоративна цел, а други – и тогава, и сега – се използват като лечебни растения. Най-общо маковете се делят на европейски, азиатски и американски, както – и на едногодишни и многогодишни.

Предлагаме ви да се запознаете с най-известните и атрактивни видове по света:

>>

Полският мак

Полският мак е едногодишно тревисто растение, познато у нас и като посевен, Тръмбул или Кадънка. Като култура се отглежда още от далечната 1596 г. Оттогава са създадени сортове, различаващи се по големина и обагреност на цвета, по степен  на кичестот, по височина и разклоненост на стъблото. Освен бели, нежнорозови и червени, има и двубагрени полски макове.

Полски мак

Сънотворният мак

Едногодишен е и сънотворният мак. Той е култивиран в Централна Азия. С особена красота изпъкват сортовете с нарязани по периферията на венчелистчетата цветове. Най-необичаен и атрактивен е лилавоцветният.

Сънотворен мак

Ориенталският мак

Ориенталският мак е известен още като турски или огнен, заради едрите и аленочервени цветове. Среща се в природата на Кавказ, Североизточна Турция и северен Иран. Сортовете са с цветове в червено и оранжево, по-рядко – в бяло и розово.

Ориенталски мак

Исландският мак

Исландският мак, познат още като голостъблен или арктически, е разпространен в Монголия, Алтай и Китай. Расте по каменисти склонове, песъчливи поляни, покрай реки и в степните райони. Създадени са сортове в жълто, оранжево, червено и розово.

Исландски мак

Алпийският мак

Алпийският мак се среща във високите планин на Централна Европа, Пиренеите и на Балканите. Размерите му са по-малки от тези на исландския.

Синият мак

Меконопсисът, или синият мак, съжителства добре с хостата, здравеца и други растения в сенчестата част на градината. Рижаво овласените розетки са красиви и нецъфнали. Синята краска на тези макове, вплетена сред багрите на останалите цветове в градината, създава особена нежност и съзвучие на цветовете. 

Син мак

Калифорнийският, или златният мак

Калифорнийският, или известен още като златен, мак е естествено разпространен в САЩ. През 1903 г. е обявен за символ на щата Калифорния. Най-популярен е оранжевият със синкавозелени листа. Има бели, нежнорозови и червени сортове. В Европа е пренесен през 19-и век. Не е претенциозен и се отглежда изключително лесно.

Калифорнийски мак

Ромнеята, или храстовидният мак

Ромнеята, наричана още храстовиден мак, не е много популярна все още у нас, но заслужава внимание, тъй като е красива и атрактивна. Привлича със своите големи бели цветовес наситеножълт център с многобройни тичинки и храстовидната си форма. Заради вида му и багрите на цветовете му го наричат популярно "храст на пържените яйца".

Ромнея

Отглеждане

Маковете обичат слънчеви места с добре дренирана глинесто-песъчлива почва. Тя трябва да е лека и обработена чрез прекопаване, но да не е богата на хранителни вещества. Върху плодородна и наторена почва се развива голямо количество листна маса. Тогава долната част на стъблата и голяма част от листата са слабо осветени. Повечето от тях пожълтяват и не се развиват добре. Почвата трябва да не задържа вода, особено през зимата и пролетта, защото преовлажняването тогава води до загниването и умирането на цветята.

Размножаване

То става основно чрез семена. Тъй като са дребни, се размесват с пясък и така се засяват директно на избраното място. Засяването може да се направи през есента или в началото на пролетта, след като последните студове окончателно преминат. Семената поникват след около 2 седмици. Понасят пикиране, като получените от тях растения трябва да се пренасят на постоянното им място в градината още през първата година на своето развитие. След това пресаждането става невъзможно заради вретеновидния корен, който е на голяма дълбочина.