В есенните дни, когато тревата е отъпкана, а листата напускат дърветата като пълнолетни деца семейния си дом, има едно цвете, което се разгръща с най-голямата си красота. Цветовете на есенните минзухари се появяват именно в този сезон. Яркожълтото е като малко слънчево петно в дните, когато голямото светещо и топлещо кълбо постоянно се крие в облаците. 

Наричат го още мразовец, зимовник, мразовед и кърпикожух - все имена, свързани със студеното време, през което той се появява. 

По какво се различава този есенен красавец от пролетния си близнак?
За разлика от минзухарите, които осяват поляните напролет и имат 3 тичинки, есенният има цели 6. Ето и доказателството.

Есенните минзухари са като любовта, на която се дава втори шанс - все така силна и красива, все така цветни и топлещи сърцето.

Есенна любов

В полето минзухарите за втори път
бадеми късно с нежно розов цвят цъфтят.
На запад морно тъжен заник в пурпур тлее
и светло сянка - в спомени възкръсваш ти:
Мираж неуловим! По теб сърце копнее,
за втори път, за сетен път любов цъфти!

/"Есенни пламъци", Емануил Попдимитров/