.

ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Силвия Митев - едно българско момиче, прегърнало португалското фадо

| преди 3 години
Представяме ви едно талантливо българско момиче

Текстът ни изпрати Мими Атанасова, която иска да ни представи едно талантливо българско момиче...

Пеейки аз не мисля
за болката в живота,
в тези моменти аз не си принадлежа,
и срещайки се с лошото, не ме боли.
Така харесвам и действителността
бленувам, ах колко силно аз бленувам
как наоколо е всичко радост
и няма капчица тъга.

“Нека Господ ми прости”, Фадо на Амалия Родригеш

Това пее в тази популярна песен Силвия, защото фадо – това са песни за болката. А зазвучи ли португалско фадо, дори и мъжете плачат.

„Това беше воля Божия, аз да живея с тревога в сърцето си. Каква странна форма на живот...” Фадо – народна португалска песен.

Силвия Митев представя с песните си човешката душа:

„Вятърът духа прекалено силно, за да мога да си почина.
Нещо едва не се изтрива от моята памет.
Може би, това е душата,
която търси моя истински живот.

Треска, портвайн и фадо – трите главни източника и трите съставни части на португалския живот. Ако първите две са ви добре познати, то фадото – това е нещо особено и трудно обяснимо. Впрочем, както и всяко истинско изкуство, то не се обяснява – то се чувства.

Фадо е уникален музикален жанр, съществуващ само в Португалия. Началото му се поставя в 12 век, по време на френските трубадури. След това се допълва с гръцки, арабски и бразилски черти, като истински разцъфва през XIX век.

Фадо се нарича още градски романс. Съдържанието му – несподелена любов и безнадеждна мъка, любов до гроб, безумна ревност, сърцераздирателна страст, дълга раздяла – ето за какво се пее в романсите. Има още носталгия, лека тъга и безвъзвратност на миналото. Всичко това е обединено от португалската дума saudade – тоест печал, сълзи, самота, меланхолия или просто безпричинна тъга.

Изпълнителите на португалските романси – фадистите, споделят за своя  жанр, че това са преди всичко песни за болката. Но за тази болка, от чиято рана е престанала да тече кръв и вече малко е зараснала.
Думата „фадо” произлиза от думата fatum - съдба. Така, че повече коментари са излишни.

Впрочем, в Португалия са известни не само традиционни лирични романси, но и патриотични, и политически. Преди няколко десетилетия са били много актуални сатиричните фадо. А в наши дни се срещат всички видове.

Оформили са се два основни центъра за фадо: Коимбра – малък град с население едва над 100 хиляди човека и Лисабон. По тези места хората отиват да послушат романси, в така наречените casas do fado – къщи за фадо. Те приличат на таверни: слушателите седят зад масите си с вино и мезе, а пред тях на сцената фадиста разкрива душата си. Храната на масите стои повече за украса. Все пак да дъвчеш по време на изпълнение на песента – това е демонстрация на висша степен на груби маниери и дълбоко неуважение към изпълнителя. Когато звучи фадо е прието нервно да се потропва с палците и да се ръкопляска – така е в Лисабон, а в Коимбра – кашля се, както при прочистване на гърлото. Покрийте с шал раменете си, тайничко изтрийте сълза... В краен случай, нервно отметнете глава назад. Но без дъвчене!
Песента се съпровожда от класическа или португалска китара. Възможено е и съчетание с виолончело, цигулка или дори с цял оркестър, но китарата е винаги съществен елемент.



Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите