На 22 август 1920 г. се ражда един от най-ярките и критични гласове в съвременната литература - американският писател Рей Бредбъри, автор на култови романи като "Марсиански хроники", "Вино от глухарчета", "Смъртта е занимание самотно" и "451 градуса по Фаренхайт".
"Не се опитвам да опиша бъдещето. Опитвам се да го предотвратя", казва писателят приживе за творчеството си, а за себе си: "Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Улстънкрафт, авторката на "Франкенщайн", ми е майка".
Един от най-великите писатели на всички времена не пропуска да сподели в "Дзен в изкуството да пишеш" тайните от своя занаят - как да пишеш така, че да бъдеш щастлив. "Ако криеш невежеството си, никой няма да ти се присмее, но и никога нищо няма да научиш", не пропуска да отбележи Бредбъри.
Днес се навършват 100 години от рождението на Рей Бредбъри. Почитаме паметта на писателя с избран откъс от "451 градуса по Фаренхайт" - температурата, при която хартията се възпламенява и гори. Но както се казва в романа: "Има по-лоши престъпления от изгарянето на книги. Едно от тях е да не ги четеш."
***
- А сега, ако искаш, да вземем съсловните трупи в нашата цивилизация. Колкото по-голямо е населението, толкова повече такива групи ще има. Не настъпвай любителите на котки или кучета, лекарите, адвокатите, търговците, политиците, мормоните, баптистите, унитаристите, хората от китайски произход, шведите, италианците, германците, тексасците, бруклинците, ирландците, жителите на Орегон или Мексико. Героите на тази или онази книга, на тази или онази пиеса, на тази или онази серия телевизионни предавания не са имали за цел да изобразяват някой художник, пътешественик или изобретател, действително живял някъде. Колкото по-голям е пазарът, толкова по-грижливо трябва да избягваш спорните въпроси, запомни това, Монтег! Да не засегнеш чувствата на някоя от тези дребни групи и групички! Автори със злонамерени мисли, затворете капаците на пишещите си машини! И те ги затвориха. Списанията се превръщаха в приятна кашлица с вкус на ванилия! Книгите - в помийна вода - или поне така твърдят тези проклети сноби - критиците. Нищо чудно, че книгите вече не се купуват, казват те. Но читателите, които знаеха какво им е нужно, за да се забавляват, запазиха комиксите. Запазиха, разбира се, и порнографските списания със снимки в три измерения. Сега разбираш ли, Монтег? Това не стана по нареждане на правителството. То не започна с някакви постановления, изявления или цензура - не! Слава богу, техниката, масовата реклама и влиянието на всички тези групички свършиха цялата работа. И днес благодарение на тях можете да бъдете щастливи, разрешава ви се да четете комикси, познатите ви стари списания със сантиментални изповеди и изданията с търговски реклами.
- Да, но какво общо има това с пожарникарите? - попита Монтег.
- А! - Бийти се наведе напред сред лекия облак дим от лулата си. - Има ли нещо по-лесноразбираемо и по-ясно?Когато училищата вместо изследователи, критици, учени и творци с въображение започнаха да произвеждат все повече и повече бегачи, скачачи, автомобилни състезатели, механици любители, играчи на бейзбол и ръгби, летци и плувци, прозвището "интелектуалец" съвсем естествено и заслужено стана обидно.
Човек винаги изпитва страх от необичайното. Не може да не си спомниш онова особено надарено момче от твоя клас, което най-често са вдигали да декламира и да отговаря на въпроси, докато всички останали са седели като мумии и са го ненавиждали. Нима след училище най-често не биехме и не малтретирахме именно това момче? Разбира се, че е било тъй. Ние всички трябва да бъдем еднакви.
Не всеки да бъде по рождение свободен и равен, както се казва в Конституцията, а всеки да бъде направен равен на другия. Всеки да бъде копие на другия; тогава всички са щастливи, защото няма изключителни личности, които да ги карат да треперят от страх и с които да трябва да се мерят.
И така! Книгата е заредена пушка в къщата на съседа ти. Изгори я! Извади патроните. Сломи желанието на човека да мисли! Кой знае коя ще бъде следващата жертва на начетените хора? Може би аз? Тогава нито за минутка повече няма да ги търпя.
И ето, че когато по целия свят къщите най-сетне станали напълно огнеупорни (твоето предположение онази вечер беше правилно), нямало повече нужда от пожарникари, които да гасят пожари. Възложена им била нова задача - да пазят нашето душевно спокойствие, да ни помогнат да се отървем от нашия напълно разбираем и законен страх, от чувството за малоценност - да се превърнат в официални цензори, съдии и изпълнители.
