Само след броени дни ще се навършат четири години от нейното последно дихание на земята. Ейми Уайнхаус напусна белия свят на 23 юли 2011 г. – така както се появи на сцената – като фурия, скандално, шеметно и неподвластно на закони, време и правила. Ейми ни напусна, но остави дълбока следа, превръщайки се в една от най-обичаните eмблематични икони на съвременната музика. Подобно на Джим Морисън, Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Кърт Кобейн, Ейми се сбогува с живота твърде млада, едва на 27 години. Живя на бързи обороти, правейки това, което обичаше най-много – да чувства, пее и да твори, да се раздава на макс, дарявайки радост на околните.

Въпреки световната си слава и любовта на милиони фенове от четирите краища на земята, Ейми си носеше и своя "кръст" – бича на съвременната жена – скритото нервно-хранително разстройство, от което страдаше – болестта булимия. Състояние, за което открито се споменава едва сега, в документалния филм "Amy", който вече излезе във Франция и предстои съвсем скоро да тръгне по екраните и в други страни.

Филмът на Асиф Кападиан, който разказва за живота и психическите сривове на певицата, за небрежното й отношение към болестта и зависимостта й към наркотиците и алкохола, е приет с високи оценки от кинокритиката. С изключение единствено на бащата на Ейми, когото филмът косвено набеждава за един от виновниците за нейното състояние.

Във филма британският режисьор описва Мичъл Уайнхаус като безотговорен баща, който напуска семейството си, когато Ейми е едва на 8 години, и се появява тогава, когато дъщеря му издава първия си албум "Frank" през 2003 г. Тогава Ейми е на 20 години.

Каквито и да са оценките, които тепърва ще предстоят за филма с разпространението му по световните екрани обаче, факт е, че Ейми Уайнхаус ще блести завинаги на небосклона на славата със свой собствен и неподражаем блясък на незалязваща звезда.