Продължението на „Прелъстена” от Мередит Уайлд вече е в книжарниците. В „Принудена” (ИК „Сиела”) изпъстрената с романтика любовна история на Ерика Хатауей и Блейк Ландън ги изправя пред нови предизвикателства, които могат да застрашат както страстната им любов, така и живота им.

След като Блейк и Ерика направиха много компромиси, за да намерят път един към друг, да пробият защитите си и да заживеят щастливо, сега тъмното им минало заплашва да застане отново между тях и да разруши идилията, която са изградили. Ерика трябва да вземе съдбоносно решение, което може да промени както нейния живот, така и този на Блейк.

Еротичната поредица „Хакерът” на Мередит Уайлд стана своеобразен феномен в интернет пространството след като през 2013 г. от нея бяха продадени над 1,2 милиона електронни книги. Тя превзе класациите за бестселъри на Ню Йорк Таймс, Уолстрийт джърнъл, USA Today и други големи издания.

Първият роман от „Хакерът” – „Прелъстена”, излезе на български език през лятото на 2016 г. 

Следва откъс от романа.

Откъс от „Принудена” на Мередит Уайлд

– Не мога да повярвам, че пак правя същото – казах аз.
Блейк обви с ръка раменете ми. Привлече ме към себе си и аз се отпуснах в познатата ми топлина. Излязохме от сградата, в която беше офисът му, и се отправихме към малките пресечки надолу по улицата. Той се наведе и ме целуна окуражително по бузата.
– Този път без шегички – обещавам.
Почти му повярвах. Изминалите няколко седмици бяха напрегнати, но нещо между нас се бе променило. Можех да се шегувам, но той бе спечелил доверието ми. След горещите ми протести и отчаяни опити да се преборя с чувствата, които изпитвах към него, най-накрая го допуснах до
себе си. Най-малкото по-близо, отколкото изобщо някога бях допускала някого, и това изглеждаше най-правилното решение.
Озари ме със закачлива усмивка.
– Не се бой. Няма начин да накарам Фиона да участва в такава конспирация.
Облечена в тесни бели панталони до над глезените, със сини копринени кантове, сестрата на Блейк, Фиона, ни чакаше близо до старинно кафене. Спряхме точно пред входа. На табелата над входа бе гравиран надпис „Мока“. Някакъв младеж отвори вратата и от разнеслия се отвътре силен аромат на прясно смляно кафе цялото ми тяло затрептя от щастие. Почти бях забравила каква бе основната ни мисия, когато Фиона ни поведе към някаква врата без табела до кафенето.
– Ние сме за горе – поехме след нея по тясната стълба към втория етаж.
– Кой е собственик на сградата, Фиона? – стараех се да говоря небрежно, но не знам кого се опитвах да заблудя?
Непосредствената близост до постоянен източник на кофеин сама по себе си беше голямо търговско предимство, но Фиона осъзнаваше добре какво мисля за това да бъда наемател на Блейк или на което и да било свързано с него лице. Вярвах му, но това не омаловажаваше факта, че той искаше при всяка възможност да се намесва в бизнес делата ми.
Блейк бе пълен с противоречия. Можеше да бъде добър и нежен в даден момент и веднага след това да ме вбеси с натрапчивата си склонност да упражнява контрол. Можеше да командва моя разрастващ се бизнес през деня и да ме чука до безсъзнание всяка нощ. Признавам, понякога се нуждаех и от двете, но все още не бях сигурна как се отнасям към това някой да определя живота ми. Страхувах се да го допусна до себе си, но постепенно започвах да го приемам и да му вярвам, доколкото мога.
Днес една част от мен, онази, която имаше нужда от самостоятелност и независимост от Блейк, искаше да бъде сигурна, че той няма да ми погоди отново някой номер.
– Уверявам те, че Блейк няма право на собственост върху никаква част от този имот.
Всичко това звучеше добре, но неотдавна именно Фиона ме примами с красиво ремонтиран апартамент в сграда на същото това авеню, която Блейк не само притежаваше, но и в която живееше. Границата между личния живот и бизнеса и на двама ни вече бе достатъчно изтъняла. В този случай бях категорична.
– Радвам се да го чуя.
Фиона бръкна в чантата си. Въпреки моите опасения нетърпението ми нарасна. Отключи вратата и влязохме вътре. Дългото помещение бе малко, поне в сравнение с офиса на Блейк. Въпреки че не бе ремонтирано и се нуждаеше от почистване, все пак из глеж даше обещаващо. Зад мен Блейк въздъхна.
– Наистина, Фиона. Нима това е най-доброто, което можеш да направиш?
Тя го погледна с раздразнение.
– Ние – Ерика и аз – обсъдихме бюджета й и за такава квадратура и местоположение предложението е добро.
Трябва да признаеш, че мястото има потенциал.
Огледах се внимателно наоколо, като обмислях различни варианти. Бях толкова заета да ръководя делата от апартамента си, докато в същото време провеждах интервюта за наемане на персонал, че не ми бе останало време да се развълнувам от тази стъпка. Като че щеше да се окаже забавно.
– Харесват ми дървените подове.
– Мръсни са – Блейк потърка с подметка и остави тънка следа в праха.
– Прояви малко въображение, Блейк. Трябва само да го почистим и с някои подобрения това място определено може да заприлича на дизайнерско студио.
– Именно. Оголените тухлени стени никога не излизат от мода – добави Фиона.
– Доста е старо – Блейк сбърчи нос.
Засмях се и го тупнах по рамото.
– Покажи ми една сграда в Бостън, която не е стара.
Помещението далеч не приличаше на модерните, ремонтирани офиси на „Ландън Груп“, обаче моите очаквания бяха скромни и реалистични. Състоянието му не бе идеално, но с упорит труд и с някои нововъведения можехме да го приведем в приличен вид.
Спряхме пред големите прозорци с изглед към улицата. Прониза ме тръпка на възбуда. Бизнесът ми щеше да има свой собствен адрес, това щеше да бъде повратен момент и всичко, което бяхме постигнали досега, щеше да изглежда много по-истинско.
Извърнах се, за да преценя реакцията на Фиона.
– Мисля, че ми харесва. Ти какво мислиш?
Фиона прехапа устни и се огледа наоколо.
– Цената е добра и условията на наема ти дават възможност за растеж. Предвид всичко това, бих казала, че залагаш на сигурно. Можеш ли да си се представиш тук?
– Мога – усмихнах се с подновена вяра в брокерските умения на Фиона. В крайна сметка имахме нужда от удобно, достъпно работно място за новите членове на екипа на „Клозпен“, модната социална мрежа, която през последната година бях разработила.
– Нека се обадя на няколко места и да видя дали мога да смъкна цената. Защото Блейк е прав, това място изглежда доста мърляво. Освен това, ако възнамеряваш да го ремонтираш, това ни дава предимство при преговорите. – Фиона излезе в коридора и ни остави отново насаме.
– Не ме попита какво мисля аз – Блейк се усмихна накриво.
– Така е, защото вече знам какво мислиш.
– Можех да ти предложа двойно по-голямо помещение и дори нямаше да ти се налага да излизаш от сградата, за да дойдеш да ме видиш. Освен това щях да те таксувам по тарифа като за гадже, което, както ще се убедиш, е нещо немислимо в тази част на града.
Да се противопоставиш на непоисканата помощ на Блейк по всички въпроси бе загубена кауза. Наистина той беше уникално властен, натрапчив и упорит, но в крайна сметка помагаше. Когато хората, на които държеше, имаха проблеми или искаха нещо, той се втурваше да ги спасява, без да пести усилията си.
– Оценявам предложението. Наистина. Обаче независимостта няма цена, Блейк.
Бяхме водили този разговор и преди, а аз държах на своето. Той трябваше да ми вярва, за да мога да водя самостоятелно делата си. Въпросът с доверието имаше две страни.
– Можеш да бъдеш независима. Ще го формулираме в писмен вид.
– Моят опит показва, че писмената форма само ме обрича за нула време на зависимост от широките ти възможности – Блейк вече ме бе обвързал с едногодишен договор за апартамента ми, въпреки че досега не бе осребрил нито един от чековете ми.
– Наречи го контролиран наем. Може да фиксираме тарифата като за гадже, да речем, за двайсетгодишен период и след изтичането му да преговаряме – той ме обгърна с ръце,
здраво ме притисна до гърдите си, а устните му бяха на милиметри от моите.
Сърцето ми прескочи. Това отиваше по-далеч от обичайните ни закачки, когато всеки се опитваше да надхитри другия. Бяхме заедно едва от няколко седмици, а той вече мислеше в дългосрочен план? Устните ми леко се разтвориха, докато се опитвах да си поема дъх. Думите на Блейк и близостта му преобръщаха моя свят отново и отново. Никой не бе ме карал да се чувствам така и постепенно започвах да изпитвам удоволствие да пътувам на това увеселителното влакче.
– Добро начало – прошепнах аз.
Той изръмжа и впи устни в моите. Изявяваше правото си над мен с нежна настойчивост, като ме дразнеше леко с език.
– Подлудяваш ме, Ерика.
– Така ли? – издишах аз, като потиснах стенанието си.
– Да, по всякакъв възможен начин. Да се махаме оттук.
Фиона може да се справи с документите, ако си решила да наемеш тази дупка.
Сграбчи ханша ми и ме притисна с твърдото си като скала тяло към стената. Не знаех каква беше тази негова мания да ме приковава към твърди плоскости, но това наистина ми харесваше. Прокарах ръце през косите му и отвърнах на целувката му, безпомощна, забравила себе си
в прегръдката му. Колко бе часът? Къде трябваше да отида след това? Прехвърлях в ума си всички пречки, които в този момент биха ми попречили да остана гола насаме с Блейк. Бедрото му се вклини между краката ми, като упражняваше точния натиск, така че ръбът на джинсите да
ме трие през бикините.
– О, Боже мой!
– Кълна се, че ако тук имаше поне едно чисто място, щях да те изчукам на секундата.
Изкикотих се:
– Много си лош.
Очите му потъмняха:
– Нямаш и най-малката представа колко.