.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

20 любими пасажа от „Възвишение“ на Милен Русков

Васил Богданов | преди 1 седмица
Снимка: LadyZone.bg
Едноименният филм е в кината от 10 ноември

„Възвишение“ на Милен Русков е една от любимите ми книги. Написана на възрожденски език, тя е като мехлем за душата и радва окото със сочни думи като снегонатрупък, мечтайност, ошмули, ръкоомивание, ливорвер...

Тук съм подбрал 20 пасажа от всички, които си бях отбелязал с молив, докато четях книгата. Някои носят единствено лингвистично наслаждение, но други съдържат в себе си любопитни факти и наблюдения за епохата, в която се развива действието.

Надявам се с тези две странички да спечеля още привърженици на романа. За хората, които не са го чели, те са и нещо като прелюдия към атмосферата на едноименния филм на режисьора Виктор Божинов, който излиза по кината на 10 ноември.

***

И там мертво мертвило, сичко побеляло и хората ся скрили вътре на топло, гърбини си на благък огън греят и ся по задници почесват. Само ний с Асенча в веявицата пътуваме.

А иначе наоколо – слънце приятно грей, сняг дружески блести по път и по дървета, небе любезно ся синьо отгоре ширнало: приятно става человеку да гледа.

- В Париж река има ли? – учуди ся Асенчо.
Туй не ми беше хрумвало да ся запитам. Но рекох:
- Има ами! Сичко има в Париж. То в Котел и Жеруна има, че камо ли в Париж.

Малко просто момче е Асенчо. Но инак добро, и най-важно – има заложба. Само малко трябва да ся тъй ошмули и изпедепца, и ще стане същинский европец. Или най-малкото полу-европец.

От любов полудяват. Туй е и то като гръколудието голяма зараза. Но главно сред мома ходи, сред красний пол, и то доде са още млади. Както детска шарка деца мори, тъй тях любов. А после ся научават да смятат и почват парици да броят...

В Османската империя, брате, всякой си говори турски как си знай и секи ся само догажда какво казва другият, а уж на един язик говорят.

Рекох на Асенчо, че кога някой ся държи вцепенено като онзи, туй ся нарича на французки месмеризация, а той ма попита откъде знам това.
- От бача ти Доброплодни го знам.

- А защо му е таквоз името? – попита Асенчо. – Туй все едно Поров да ся казваш.
- Е, хайде сега – отвърнах аз. – Може и тъй да е миришел. Горский живот кат‘ водиш, ти не ще благоухайш кат‘ французка госпожица.

Въобще Левски бая снове по манастирите, сигур защото е бивш дякон, разбира ся с тез хора.

Синий Дунав! Аз съм го нивгаш не виждал, ни Дунав, ни море съм виждал. Само балкани, да им иба майката, и гори, и клисури, и на Разбойна тъмната сянка.

Левский бил категорически против да ся обира хазната и като разбрал, известил Привременното правителство, кои също били категорически против, и Централният комитет ся сбрал на ново заседание и отменил предишното решение.
Общий сякаш го с вряла вода попариха. Дето вика Асенчо: „Туй е все едно с горещ дилаф в гъза человеку да бръкнат, с извинение“.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите