.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Мъдростта на звездите - астрология и духовна биография

Евгений Милов | преди 2 седмици
Снимка: Хермес
Прочетете откъс от книгата на Лео де ла Хусей

Лео де ла Хусей от ранна младост се занимава с астрология, като трябва да се отбележи, че срещата му с антропософията, запознаването с делото на Рудолф Щайнер разкриват пред него нови възможности за възприемане на връзката между човека и звездите. 

Големият интерес, с който години наред се посрещат лекциите на автора в много страни по света, го мотивира да напише тази книга, а целта му е да накара читателя да осъзнае по нов начин връзката на човека със звездния свят. След като проследява историята на астрологията от древността до наши дни, обогатен с познанието на антропософската духовна наука, той посочва необичаен подход за наблюдение и тълкуване на небесните явления. 

Според Рудолф Щайнер изследването на звездните констелации при раждането на един човек невинаги се прави с необходимото уважение и достойнство и би било много по-безкористно и много по-красиво да се прави хороскоп за позициите на планетите в момента на смъртта или "духовното раждане".

Познанието, че между смъртта и следващото ново раждане човекът съществува в духовния свят на звездите, след като е дарил на Космоса плодовете на своя отминал живот, променя начина, по който гледаме нощното небе. Лео де ла Хусей илюстрира тезата си с духовните биографии на бележити личности през вековете. Изследването му ни доближава до ново разбиране на звездната мъдрост и любознателният читател ще намери на тези страници повод за размисъл и стимул да търси своята истина. 

Предлагаме ви да прочетете откъс от книгата "Мъдростта на звездите" на Лео де ла Хусей, издадена от "Хермес".

Звездната мъдрост в апокалиптична перспектива

В наше време светът на звездите се разглежда от научна гледна точка. За този начин на мислене е напълно непонятно да си представи, че делата, извършени от хората през техния живот на земята, могат да имат значение за космоса.

Обновяването на звездната мъдрост изисква по-различен подход от този, който предлага днешната астрономия. Антропософията гледа на космоса като на жив духовен организъм, който се нуждае от храна. За да продължи да съществува, на този гигантски организъм е нужна духовната храна, която хората отнасят в звездния свят при духовното си раждане. Според Рудолф Щайнер: [човекът] пренася в духовния свят онова, което е изживял на земята в будно и спящо състояние.

Помислете си само, че тези изживявания са храна за космоса, че те са непрекъснато необходими на космоса, за да може той да продължи да живее. Всичко, което ние изживяваме на земята в течение на един по-лесен или по-труден живот, се пренася от нас в космоса след смъртта ни. Така ние чувстваме, че нашата човешка същност се разтваря в космоса, за да му предостави храна. Тези изживявания на човека между смъртта и новото раждане са невероятно величествени, безкрайно възвишени.

...Това, през което ние преминаваме тук, на земята, се разрязва на парчета и се дава като храна на космоса, за да може той да продължи да живее, да получава нови импулси за движението на звездите и тяхното съществуване. Както ние трябва да приемаме физическа храна, за да живеем като физически... [хора] между раждането и смъртта си, така космосът трябва да приеме в себе си човешките изживявания. 

Открива се една апокалиптична перспектива. В Апокалипсиса на Йоан се описва как днешният свят най-накрая ще загине. Светът на звездите също ще загине. Звездите ще паднат на земята, слънцето и луната ще потъмнеят. Звездният свят напълно ще се разпадне. Единственото, което ще остане, е духовната дейност на човешките същества, това, което хората са излъчили в духовния космос. Ще възникне ново небе и нова земя. Те ще бъдат създадени от това, което хората са пренесли в космоса като духовна субстанция чрез техните свободни дела. Това е вълнуваща бъдеща перспектива! В края на съществуването на земята ще се появи нещо, което ще продължи да съществува, след като небето и земята загинат – духовния плод, създаден от хората. Благодарение на него ще възникнат новото небе и новата земя. Духовната субстанция, създадена от човешките същества, ще даде възможност еволюцията да продължи.

В "Тайната наука" Рудолф Щайнер описва как човекът е бил създаден от космоса, от обкръжението. В това обкръжение има дванадесет космически сфери. Човечеството съществува благодарение на духовните същества, които действат от тези 12 сфери, а даровете от тях формират 12 сфери в човешкото същество. Човекът вече е независим и отговорен и сега има възможност да се отблагодари за даровете на космоса. Той е призван да го направи, защото еволюцията протича от получаване към даване. По-рано човекът е бил получател. Отсега нататък той все повече ще дава на звездния свят. Плодовете на живота, които човекът отнася със себе си в духовния свят при духовното си раждане, ще бъдат събирани от духовните сили. Както посочихме в глава 23, те ще бъдат получавани в подходящите космически области, за да предоставят субстанция за бъдещо развитие.

Затова ние, хората, носим огромна отговорност към духовния космос. Днес много се говори за нашата отговорност към другите хора и другите народи, както и към околната среда, към земята. Но нищо не се казва за нашата отговорност към космоса, към звездния свят! А тази отговорност е наистина огромна. Носи я всеки човек, защото е небесно, космическо същество. В крайна сметка, той прекарва по-голямата част от цялото си съществуване в звездния свят през времето между смъртта и новото раждане. През Ерата на мрака е било забравено, че човекът е космическо същество. Тя завършва през 1879 г. Началото на Ерата на светлината означава, че ние трябва станем съзнателни и да поемем нашата отговорност към духовния космос.

Промяна в отношението на човека към звездния свят

Днес се извършва промяна в отношението на човека към звездния свят. Ще се опитаме да я опишем. В древността, наблюдавайки внимателно движенията на звездите, жреците в мистериите са имали за задача да разберат волята на боговете. Изучаването на небето достига кулминация в способността да се придобива знание за съдбата на отделния човек от звездите при неговото раждане. Рождените аспекти разкриват как боговете са подредили раждането, за да постигнат своите намерения. Жреците в мистериите казвали: "Ако знаете небесните обстоятелства в момента, когато някой се ражда, тогава ще знаете как небето е направлявало този човек да слезе на земята, за да осъществи целите на боговете."

В течение на историята това съзнание за звездния свят е трябвало да избледнее, защото намерението на боговете било да създадат човека като свободно същество. Свободата се проявява във факта, че за хората става възможно човешките същества да създават абстрактни интелектуални понятия, които не ги ограничават. Свободата може да се осъзнае само при такава еволюция на човечеството, при която угасва съзнанието, от което възниква астрологията – съзнание, което кара човека да чувства, че изпълнява волята на боговете. 

Днес, през епохата на съзнателната душа, човечеството е започнало да развива своята свобода. Затова и боговете гледат по-различно на хората, отколкото през по-ранните епохи. Сега те искат да видят до каква степен е осъществен техния идеал за свободно човешко същество, до каква степен човекът е станал способен да действа свободно. Това не може да се види в момента на раждането, а само в момента на смъртта, когато човекът се завръща в звездния свят и боговете виждат какво им донася той. Днес всеки трябва да се изправя все по-свободно пред своята съдба. Когато някой се бори честно и искрено с въпросите в живота, това е важно за звездния свят. Рудолф Щайнер посочва този факт в следните строфи:

Някога звездите говореха на хората,

Тяхното мълчание е съдбата на света;

Да усеща тяхното мълчание –

Може да бъде страдание за земния човек.

Но в тишина назрява онова,

Което хората говорят на звездите.

Да усети техния говор –

Може да стане сила за духовния човек.

Днес можем да наблюдаваме човешките дарове, които се събират на определени места в космоса. Това ни дава съвсем ново разбиране за света на звездите. Традиционната астрология наблюдава звездите с цел да научи нещо за човека. Новата звездна мъдрост наблюдава плодовете на изживяванията, които човекът пренася в космоса при духовното си раждане. Следователно, тази звездна мъдрост има обратна посока. Човекът и неговите борби в живота са отправната точка на неговия поглед към космоса и по този начин той придобива ново познание за звездния свят. Тази промяна на посоката е много важна за полагането на основите на новата звездна мъдрост.

Когато днес някой се ражда в духовния свят, светът на звездите е изпълнен с очакване. Космосът получава това, което се излъчва от човешките души, преминаващи през портата на смъртта. От мистерията на Голгота земята става звезда, която сияе в космоса. Тъй като сега всички човешки същества излъчват плодовете на своя земен живот в космоса, Рудолф Щайнер нарича земята „звезда на човечеството“. Трябва да се признае значението на човека за света. Тогава, както казва Рудолф Щайнер, нещо различно ще може да заеме мястото на старата астрология. Съвременният човек трябва да приеме в себе си това, което му е дадено: интелектуализма и съзнанието за свобода.

Ако ги приеме по правилен начин... тогава в дълбините на душата си ще намери Христовите сили. И ще разбере, че докато хората в древността гледали към констелациите, за да изследват човешката съдба, сега ние трябва да гледаме към човека. Така ще научим, че човекът, проникнат от Христовата субстанция тук, на земята, притежаващ пълната си човечност, започва да свети за вселената. След като премине през портата на смъртта, човекът засиява като звездата на човечеството. Това е духовният хуманизъм, който може да заеме мястото на древната астрология. Естествено, новото отношение между хората и звездния свят е в началото си. То ще придобие сила само чрез прогресивното индивидуализиране на човека. Чрез съзнателни човешки дела ще бъдат създадени нови духовни реалности.

Като резултат в бъдеще звездните констелации при духовното раждане ще стават все по-значителни, смислени и изразителни. Чудното и великолепно звездно събитие при раждането на човека в духовния свят е вече тук! Духовната наука ни дава възможност го видим с уважение и преклонение. Освен това тя ни помага да разберем, че забележителното и важното в констелациите е резултат от факта на смъртта и възкресението Христово. Гледайки звездите на духовното раждане, ние можем наистина да кажем: "Христос воскресе, во истина воскресе! Това се вижда на звездното небе." Ние можем отново и отново да се изпълваме с удивление, че последиците от мистерията на Голгота се проявяват на звездното небе. Така се разкрива космическото измерение на Христовото същество. Защото именно космическият Христос казва: „"небе и земя ще премине, ала думите ми няма да преминат". (Матей 24:35) Тези думи говорят за християнство, което се намира не само в книгите, но – както казва Рудолф Щайнер – за християнство, което се намира и в звездите.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите