Думата "хепатит” произлиза от гръцките думи за черен дроб и за възпаление. Острите хепатити се причиняват от човешки хепатитни вируси, които попадайки в човешкия организъм предизвикват възпаление на черния дроб.

Те са едни от най-устойчивите във външната среда вируси.

Началото на хепатитната инфекция е грипоподобна с гадене, повръщане, болки в мускулите, тежест в дясното подребрие, лесна уморяемост, болки в корема.

Появата на жълтеница по кожата, лигавицата и склерите на очите е характерен симптом на заболяването.

В 90% острият вирусен хепатит може да се излекува, но в другите случаи се превръща в хронично заболяване, а неговата прогноза не е добра. В ¼ от хората води до развитие на усложнения - цироза и карцином на черния дроб.

Хепатит А вирусите се предават от човек на човек по фекално-орален път. Вирусът се открива главно в изпражненията.

Хепатит А е известен като "болест на мръсните ръце”.

Ендемични взривове се появяват при заразяване на водата или храната, и при консумация на сурови поливни плодове и зеленчуци.

Имунизацията срещу хепатит А се препоръчват за лица, работещи в службите за чистота, в системата за обществено хранене, за пациенти с хронични чернодробни заболявания , включително носители на вируса на хепатит С.

Срещу хепатит С ваксина не съществува,

но хепатит В и хепатит А са сред петнайсетте заболявания, чието развитие може да бъде преодоляно чрез имунизация в детска възраст. 

Ваксината срещу хепатит В се поставя на бебето още в родилния дом.

Правило е интервалът между първата и втората доза да не е по-кратък от 4 седмици, а между втората и третата дози - 5 месеца. В случай, че редовната имунизация е пропусната, се препоръчва имунизационна схема от 3 инжекции по същата схема. Подходяща е за хора, чиято професия е свързана с контактуване с много хора -

медицински специалисти, пациенти на хемодиализа, служители в армията и полицията, лица, които употребяват инжекционни наркотици, хомосексуалисти.

Източникът на инфекцията са болните от остър и хроничен хепатит В. Ваксината изгражда защита на организма именно чрез синтезата на антитела срещу хепатитните вируси тип В.

Пътищата за предаване на заразата от хепатит В и С са идентични:

сексуален контакт; от майка на дете по време на раждане; контакт с кръвни и други заразени телесни течности; при кръвопреливане и кръвни манипулации.

Имунизацията в ранна детска възраст срещу хепатит В гарантира, че децата няма да се заразят по-нататък в техния живот, дори и да бъдат изложени на повишен риск от инфекции. След въвеждане на масовата имунизация срещу хепатит В в детска възраст през 1991 г., епидемиолозите отчитат у нас рязко спадане на честотата на инфекцията.

Имунизацията срещу хепатит В осигурява надеждна и дълготрайна протекция.

Това са думи на Националния консултант по вирусология доц. д-р Павел Теохаров, завеждащ отдел "Вирусология” към Националния център по заразни и паразитни болести.