.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Училищни фобии при тинейджъри

| преди 5 години
380658.jpg
Снимка: David Castillo Dominici
Необходима е професионална помощ при страховете от училище

Понякога родителите могат да бъдат поставени пред напълно нова ситуация с детето по време на пубертета. Тийнейджърът, който не се е страхувал през детството си, започва да бъде навестяван от страхове. Започват да се развиват невротични смущения като затлъстяване или анорексия, раздразнителност и депресия. Накрая престават да ходят на училище.

Това не означава, че детето ”бяга” от училище, защото то показва открито състоянието си пред  родителите си, дори  иска да го прикриват от учителите и съучениците. Докато ученикът, който бяга от училище, се разхожда навън, ходи на кино, на интернет-игри, но го пази в тайна от родителите си, че ”бяга” от училище.

Поведението при училищна фобия напомня на състоянието при тръгване в първи клас, когато някои деца трудно се разделят с майката, но са се добавили и други най-различни причини:

Детето става жертва на злонамерено групово действие.

Може да се дължи на едно общо свръхизискване към него.

Между детето и определен учител възниква отрицателен поток от чувства.

Какво да направят родителите:

Те трябва да познават и да сътрудничат с училището, за да може тинейджърът да запази доверие в него. Добре е да имат контакт и с неговите приятели, за да потърсят опора както в някой учител, таки и в съученик, като закрилник и застъпник. Самите родители като застъпници трябва да стоят в сянка и всичко да се уговаря предварително с детето, без самостоятелни родителски акции.

Основното правило е: Да се изисква по-малко, отколкото повече.

Това означава, детето да бъде окуражавано при всяко постижение и в никакъв случай да не се помрачава радостта му. Да се понамалят и родителските амбиции, и по-трезво да се обсъждат възможностите за последващо образование. Повечето деца, които уж не ”искат” да учат, знаят много добре, че само с големи усилия биха могли да ”могат”, а това всъщност означава, че не ”могат”. Също, ако при подготвяне на домашните се стига до психическо раздразнение на майката или на детето, майките трябва да разберат, че така не помагат особено много. Професионалната помощ във всички случаи е по-добра.

Ключови думи:
Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Още по темата
Слагате ли си противогрипни ваксини?