Едно от много популярните клишета гласи, че жените не се интересуват от футбол. Не само това. Те ненавиждат моментите, когато половинката им сяда пред телевизора и гледа мач. И са готови на скандали и всякакви драми само и само да го откъснат от "вредния" навик.

Може би има много такива жени. Но има и такива, които разбиват на пух и прах клишето. Мисля, че съм от втория тип, не само защото съм редактор в sport.btv.bg и по цял ден се занимавам със спорт.

А и заради нещо още по-любопитно. По футбола ме запали...познайте кой? Не, не е баща ми.....майка ми е, може би за безкрайно учудване на мнозина.

Майка ми е на 57 години и не можеш да я отлепиш от телевизора, когато дават футбол, особено ако играе любимият й Манчестър Юнайтед. Гледа, вълнува се, скача, крещи. Съседите си мислят, че нещо страшно става вкъщи. Ами, не, не е страшно. Просто Рууни е пропуснал да вкара. Достатъчен повод за силни емоции.

Като добавим към тази картинка и това, че баща ми също гледа мачове, но много по-малко се интересува, става ясно, че клишето е напълно разбито.

И аз съм израснала в едно "нетрадиционно" от тази гледна точка семейство.

Пък и моето не е нормално за мнозина. Жена съм, не мисля, че имам страшни нива на тестостерон, но въпреки това не се карам на мъжа ми, че гледа футбол, а даже го обогатявам с информация.

От време на време. Той не знае кой е играл на финала на Шампионската лига през 1998 година, но аз мога да кажа веднага. Защото си спомням, че тогава (била съм на 15) не отидох на абитуриентския бал на братовчедка ми, защото имах по-важна работа - да гледам финала на Шампионската лига между Ювентус и Реал (Мадрид). Испанците спечелиха с 1:0, с гол на Предраг Миятович.

Майка ми ме накара да гледам футбол по време на Световното първенство в Щатите през 1994 година. От тогава не съм спряла. Да, в началото ме беше срам да си купувам спортни вестници, защото съм момиче, а "това не е за момичета". Притеснявах се, че ще ми се подиграват, защото нещо не ми е наред. В последствие разбрах, че всичко си ми е наред. Просто си имам готино хоби и това не е повод за лоши мисли и притеснения, напротив. По стечение на обстоятелствата превърнах това хоби в професия, което още повече ме радва.

И да - гледам мачове, пия бира и звъня на майка ми да обсъдим последния мач. Клишето е разбито, нали?

Вижте и женската гледна точка за футбола на един редактор в LadyZone.