Всеки човек си е задавал въпроса защо няма спомени от първите 3 години на своя живот. Според учените, когато сме на около 8-9 години, ние започваме да забравяме най-ранните си преживявания. Психолозите наричат условно това детска амнезия.

Забравянето е свързано с растежа на мозъка. Новите неврони се „оплитат” със старите, за да формират връзки. Така за човек става по-трудно да си спомни нещо от първите години на своя живот.

От друга страна, хипокампусът, онази част от мозъка, която съхранява спомените, се увеличава с течение на годините. Тя развива нови неврони, които водят към старите спомени. Затова възрастните хора могат по-лесно да си спомнят неща от детството в сравнение с 20-годишен човек.

Въпреки това за учените остава загадка защо спомените от първите 2-3 години на нашия живот са почти напълно изгубени. И как мозъкът решава да запомним някои отделни епизоди от най-ранното ни детство.