Здравейте,
имам малък проблем с приятеля си. Заедно сме от една година и уж всичко е сериозно - ние почти живеем заедно… Но от 1-2 месеца той постоянно излиза с компанията си, а мен ме оставя сама. Когато го попитам за причината,той все казва че не иска да излиза с мен и с приятелите си, защото не съм можела да намеря обща приказка с тях.А най-лошото е, че не иска да излиза само с мен... не разбирам, няма от какво да го е срам,защото аз не съм нито дебела, нито невъзпитана.И въпреки всичко той се кълне,че няма друга и че ме обича до болка,но какво да правя? Как да постъпя и как бих могла да променя нещата?
С уважение М..
Благодаря ви!
Привет,
Сама определяте проблема си като „малък”. Малък, ама проблем – биха казали песимистично някои, проблем, ама малък – биха възкликнали радостно други.
Позволявам си тази полушеговита, полусериозна игра на думи в началото, тъй като тя илюстрира ситуацията, в която се намирате. Хубаво е, че има такъв момент във връзката ви. Хубаво е, защото показва, че имате собствени желания и собствен образ в нея, и не се оставяте да бъдете повлечени от идилията на едни загладени до рутина взаимоотношения. И е чудесно, че сама определяте параметрите на това, което ви тревожи, като нещо не чак толкова значимо, което само по себе си подсказва, че вече притежавате ключ към решението.
Нека започнем от запитването ви „как да промените нещата?”. Няма как... Можете да промените начина, по който реагирате и постъпвате спрямо тях, респективно начина, по който се чувствате, но нещата са такива, каквито са. Всеки опит да промените обстоятелствата ултимативно и насила, би бил обречен. Това, с което разполагате, са вашите лични мисли, чувства и поведение. И за да не се чувствате като „аутсайдер” от света на приятеля ви, нито да изразходвате енергията си в безплодни опити да променяте другите спрямо вашата представа, ще погледнем на проблема, за който споделяте от по-различен ъгъл.
За да се чувства човек радостен и пълноценен е необходимо да засища една от основните си потребности – тази от принадлежност. Овен принадлежащ към връзката с партньора си обаче, човек има нужда да се усеща като част и от други общности – род, професионален кръг, приятелско обкръжение... Това е много древен порив и удовлетворяването му хармонизира личността ни и ни прави по-вдъхновени и енергични, както за дреболиите от ежедневието, така и за генералните неща в живота ни.
В случай, че един мъж няма възможност да контактува с „мъжката си орда”, а една жена с „посестримите си”, той/тя не се чувства напълно удовлетворен, с каквито и битови придобивки да разполага, и колкото и безоблачни и перфектни да изглеждат взаимоотношенията с партньора.
Ето защо тази архаична потребност от „общуване с глутницата” винаги напомня за себе си. Това неусетно навежда на въпроса какви са вашите контакти и увлечения извън връзката ви с този мъж? От написаното е видно, че приятелят ви е очертал свое лично пространство, което е нужно за всеки. Вие имате ли свое такова? Няма нищо озадачаващо във факта, че даден човек има нужда от време и място, в което да се зарежда по начин, различен от общуването с партньора си. Вие самата също се нуждаете от такова. Опитайте се да оградите и вие такова времепространство. Вижте как мъжът до вас ще се отнася към ваши срещи с приятелки.
Това, че той заявява потребността си от собствена територия далеч не означава, че сте „дебела или невъзпитана”. Впрочем, защо ли представяте себе си с това, което не сте, а не с това, което сте? Дали това не е аналог на начина, по който реагирате спрямо хората и нещата? Фокусирате се върху онова, което ви липсва, а не върху ресурсите, с които разполагате? Това разбира се е в сферата на хрумването, но е една възможна трактовка на ситуацията ви.
Помислете за това, че отивайки на среща с приятелите си без вас, партньорът ви предоставя ваша собствена територия и време, с което да разполагате. Защото връзката между двама души е една постоянна среща с другия и за да бъде тя пълноценна, просто трябва да го оставим да бъде „друг”...
