.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Нежелана съм в семейството си - какво да правя?

Димитър Цветков | преди 6 години
Нежелана съм в семейството си - какво да правя?
Снимка: Thinkstock/ Guliver Photos
Майка ми предпочита приятелката на брат ми, а мен нарича "лицемерка".
Здравейте!

Започвам с това, че никога до сега не съм се съветвала с психолог и ми е малко трудно да Ви обясня проблема. Отнася се за отношенията в нашето семейство.
Имам по-малък брат – на 25 г. (аз съм на 27 г.). Откакто се помня, майка ми винаги е имала по-специално отношение към него. Дори околните го забелязват. Винаги го подкрепя за каквото и да е.
Преди година той доведе приятелката си вкъщи (която познаваше от 1 месец) да живее с нас. Нашите разбира се, нямаха нищо против. След 1-вия месец разбрах, че злорадства зад гърба ми (без да съм й дала повод) и го споделих с родителите ми. Но вместо подкрепа получих точно обратното... Всички ме нападнаха, все едно съм направила нещо ужасно.
Дори към нея се отнасяха по-добре след тази случка, а към мен се обърнаха с думите "злобарка",  "създаваш само напрежение", "лоша", "лицемерка", "виновница за всички проблеми", дори ме попитаха защо живея с тях?  Никога не съм почуствала майка ми толкова близо, че да споделя лични неща с нея. С приятелката на брат ми се държи като с нейна дъщеря. А с мен - като с нежелана в семейството. Не знам има ли решение това или не?! Моля Ви дай те ми някакъв съвет!



Здравейте,

Отколешна истина в човешките взаимоотношения е, че никой не може насила и отвън да бъде същностно променен. Трябва сам да пожелае пътя към промяната. В случая вие търсите някакви козове, за да направите ситуацията в дома си по-комфортна. И ако трябва да бъдем реалисти, няма как да ви бъдат дадени рецепти да промените близките си.

Единственият важен за вас въпрос в момента е: „Какво мога да направя АЗ, ТУК и СЕГА от мястото, на което се намирам”.

А това място има много измерения – от буквалното ваше лично пространство, което обитавате в тази къща, през символичното място, което членовете на семейството ви отреждат, до най-важното – мястото, на което сама се поставяте сред близките си. Огледайте вашето собствено кътче в този дом – чувствате ли се на своя територия, защитена и неуязвима? 
Погледнете към личната си история – вашето израстване в това семейство – винаги и постоянно ли сте се чувствала пренебрегната или е имало моменти, хора и ситуации, когато сте се усещала значима? И най-сетне – мястото, което в момента сама си отреждате – има един ценен израз: „Никой не може да отключи нищо във вас, ако вие нямате ключалка”.

В случай, че постоянно си мислите, че близките ви възприемат като второстепенна, че някой ей-сега ще изстреля някаква зловредна клюка зад гърба ви, е много вероятно на подсъзнателно равнище да провокирате подобно отношение. Безспорно - меко казано е неуютно да се чувствате по начина, по който описвате в рамките на собственото си семейство. Със сигурност е изтощително да сте част от такъв нетрадиционен триъгълник, по върховете на който прехвърчат най-различни женски енергии, обменяни между вас, майка ви и приятелката на брат ви.

Тук обаче е моментът вие да направите своя избор и да поемете вашата част от отговорността:
Единият вариант, който би дошъл наум и на човек, неизкушен от дълбините на човешките взаимоотношения, е да помислите върху следното - какви са опциите да се опитате да заживеете самостоятелно и не само символно, но и буквално, да очертаете свой собствен път? Това естествено е свързано и със странични фактори, финансови моменти и пренареждане на приоритети.

Това е приемлив вариант, при който обаче съвсем няма гаранция, че след време ще ви бъдат спестени същите проблеми, но вече с други хора, в различни или сходни ситуации. Дали това ще се случи, зависи от вас - дали ще продължавате да поставяте себе си в същата позиция спрямо хората наоколо.

От друга страна - на 27г. вие сте изградена личност и е напълно по силите ви да очертаете собствените си граници, път и територия, без да е наложително да напускате мястото, на което се е породил проблемът. И ето я и другата възможност – в психоанализата има едно схващане, че „думата убива нещото”. На-сигурният начин да ликвидирате нещата, които ви тревожат, е да говорите за тях.
Поговорете с майка си (най-вероятно първоначално ще ви е трудно и ще имате съпротиви) за начина, по който сте се чувствала през всичките тези години, споделете й вашата версия какви са били причините за това, може дори да започнете като споделите, че ви е трудно, защото никога не ви е идвало отвътре „да споделяте лични неща с  нея”.

Разговаряйте с приятелката на брат ви, споменете за слуха, който е достигнал до вас. Направете го нееднократно и спокойно, без излишна „бойна готовност”. Всичко това неминуемо ще ви коства усилия, но те със сигурност няма да са по-големи от онези, които полагате, за да пребивавате в среда, в която не се чувствате добре.

Важно е да поискате обратна връзка и от мъжките фигури в това семейство – брат ви и баща ви. И още по-важно е да се обърнете към себе си – акцентирайте върху всички качества, които смятате, че притежавате. За пореден път осмислете с какво ви е важен всеки един от хората, с които съжителствате? А с какво според вас вие сте важна за него?

Единствено, когато усетите Аз-а си зрял и укрепнал в собствените си очи, ще можете безпроблемно да чувате всяко друго мнение по ваш адрес, усещайки властта да прецените дали да вземете нещо под внимание или да го възприемете като поредната неактуална табела, каквито често срещаме по пътя си.

Слагате ли си противогрипни ваксини?