Ако преди половин век великият физиолог Ханс Селие, създател на теорията за стреса и дистреса, е смятал, че епифизата е рудиментарен орган, без функция в мозъка, то съвременните учени установиха, че е жлеза, която секретира мелатонин. Това вещество, от своя страна, е един от вътрешните регулатори на редуването на съня с бодърстването и обратно. Учените днес знаят, че неговият синтез и секреция се стимулират от тъмнината, но се потискат от светлината, т.е.

нощ = много мелатонин  и ден = малко мелатонин

Слънчевата светлина, магнитното поле, външната температура със своите вариации са също регулатори на нашите биологичните ритми. Всеки, който с презокеански полет е пресичал 2-3 меридиана, познава омаляването, намалената активност, загуба на апетит, невъзможност да заспи - състояние, наречено  jet-lag-синдром. В съвременния начин на живот няма как да се изчаква естественият срок за реадаптация на организма, който при пътуване на запад е по-кратък. Нужни са 5 до 7 дни, а при пътуване на изток са необходими 12 и повече дни.

Човек може да се спаси от jet-lag–синдрома с мелатонин под формата на таблетки

и в далечното място по-лесно да се приспособи към новата околна среда. Този ефект се обяснява със способността на приетия мелатонин да ресинхронизира денонощния ритъм, присъщ на всеки човек. Въздействието е на няколко нива в мозък, като основно се повлиява телесната температура, настроението и директно фазите на съня.

Освен това се оказва, че стимулира имунната система и забавя стареенето, т.е. той действа срещу изхабяването от модерния свят. Научните изследвания  на проф. д-р Ръсел Райтър  от университета „Сан Антонио”, Тексас, показват, че той  е по- силен антиоксидант от каротиноидите и витамините Е и С, чрез което препятства образуването на рак.