Човекът, пристрастен към алкохола, силно вярва в правото си да пие. Всеки, който му се изпречи на пътя, а това са най-близките, въпреки най-добрите им намерения те се превръщат във врагове. Когато пристрастеният към алкохола не може да надвие съпротивата им с агресия, започва да баламосва с митове. Ето кои са те, описани от руския психолог Сергей Ключников.
1. Мит - Трябва сам да поискам да се откажа
Състоянето на привързаност само по себе си не предполага възникване на желание да се освободиш от тази привързаност. Без някакво сериозно въздействие отвън – тежка травма или добра лечебна помощ, зависимият сам няма да поиска да се откаже.
2. Мит - Когато поискам, ще мога да се откажа и сам
Разбира се, човек не може да се откаже без да го поиска сам, но без външна целенасочена помощ той няма да издържи дълго да е трезвен и да надвие желанието да пие. Ключников е категоричен, че малко вероятно е да стане чудо. Много по-вероятно е никога да не го поиска и следователно да не се върне към трезвия начин на живот.
3. Мит - Аз имам пълното право да пия колкото си искам и всеки натиск с цел отказване е незаконно накърняване на моите свободи
Всъщност „ненакърняване на свободите” на пиещия се превръща в накърняване на правата на всеки около него (съпруга без спокойствие, деца - растящи в обстановка на скандали, съседи – лишени от тишина и почивка).
4. Мит - Лечението във всичките му видове и форми уврежда здравето и психиката
Отказът от лечение е измежду типичните хитрувания и увъртания на деформираното от алкохола съзнание, което не желае да променя каквото и да било в стереотипа си.
5. Мит - За всичките ми нещастия е виновно моето семейство – децата, роднините и най-вече жена ми. Затова пия
По време на махмурлук се появява чувството за вина, но когато и близък човек изрази недоволство от неговото пиянство, двойният натиск се оказва тежък. Единственият начин да си запази самоуважението и да отбие атаките са ответните обвинения: „Да, аз пия заради вас. Съсипахте ми живота”. Много хора от обкръжението му за съжаление възприемат логиката му, защото вече са наплашени, а и защото ги е страх да останат сами без „рамото”, което обаче се е превърнало в „удряща ръка”.
6. Мит - От утре спирам да пия
Той вярва в собствената си лъжа. Когато после поискате да спази обещанието си, сам не може да обясни защо го е дал. Дори казва , че никога не е казвал подобно нещо или започва да увърта.
Затова жени, ако искате вашите мъже да се спасят от своя порок, ако сте съгласни да се борите с това зло, научете се да отличавате митовете, с които алкохолиците притъпяват съзнанието ви, и не вярвайте на празни обещания. Не се оставяйте да ви омагьосват с митове.
Анекдот:
Жената към пияния си мъж:
- Обещай ми, че никога повече няма да пиеш!
- Добре, обещавам: няма да пия повече.
- Вечерта отново се прибира пиян. На негодуванието на жена си: „Нали обеща, че няма да пиеш повече!” – той отговорил:
- Обещах, че няма да пия „повече”. Но не съм обещал, че няма да пия и „по-малко”.
Много хора запазват готовност да бъдат мамени. Те приемат за чиста монета всички легенди и митове на алкохолиците. Книгата "Алкохолизъм - спасителна програма" на руския психолог Сергей Ключников може да ви помогне да изградите своя програма за спасение.
