А какво всъщност е обич? Или поне какво е обичта за мен.
Обич е, когато промушва ръка през мрежата на съседския двор, за да ми откъсне кокиче.
Обич е, когато ме целува сутрин, въпреки че още не съм си измила зъбите.
Обич е, когато вечер ми носи леген с гореща вода, за да стопля вечно студените си крака.
Обич е, когато вместо по име, ме нарича „Обич”.
Обич е, когато още в петък вечер ми споделя какво ще направи в събота на закуска.
Обич е, когато ми се извинява, нищо че аз съм виновна.
Обич е, когато гледаме филма, който на мен ми харесва.
Обич е, когато ме гушка и ме гали по косата, ако не мога да заспя.
Обич е да остави телевизора да работи, докато заспивам, въпреки че на него му пречи.
Обич е всяка сутрин да ми пожелава хубав ден и много лайкове на статиите, които ще напиша.
Обич е, когато, без да мрънка, идва да ме вземе с колата посред нощ от парти.
Обич е да ме обича с всичките ми недостатъци (които, колкото и да не си признавам, никак не са малко).
Обич е да ми казва, че изглеждам чудесно, когато съм рошава и със съдрано долнище на анцуг.
Обич е, когато иска да се гушкаме.
Обич е, когато ме пощипва по бузите и дупето, докато се разминаваме в кухнята.
Обич е, когато ми споделя съкровените си тайни и още по-съкровените си страхове.
Обич е, когато мърка от доволство още преди да е опитал манджата ми.
Обич е, когато се страхува да ме прегърне много силно ( „да не те счупя”).
Обич е всяка сутрин да ми казва „Добро утро!”, нищо, че винаги отвръщам със сънено ръмжене.
Обич е да целува порязания ми с кухненския нож пръст.
Обич е, когато ме изкарва по пижама на терасата, за да ми покаже пълнолунието.
Обич е, когато окуражително ми казва „Нищо, следващият път!”
Обич е, когато купува лилава тоалетна хартия с аромат на лавандула, защото знае, че цветът ми е любим, въпреки че не понася лавандула.
Обич е, когато ме съветва да се обличам дебело, за да не настина.
Обич е, когато ми казва, че съм най-красивата.
Обич е, когато ме стиска за ръка, щом се умиля от бебетата в парка.
Обич е да ми купува по две еднакви неща… за да си имам.
Обич е да приема всичките ми странности и лудости с усмивка.
Обич е да слага чадъра над мене, а той да е наполовина мокър.
Обич е да ми дава толкова поводи, за да го обичам.
