Животът е изпълнен с хубави и не толкова приятни моменти, но от всеки един от тях можем да извлечем най-доброто. След сърцераздирателна и тежка раздяла се чувстваме самотни, обезкуражени, отчаяни дори. Защо в подобни моменти сме склонни да обръщаме вниманието на това което ни липсва, а не на всичко, което имаме?
При тежда раздяла разбираме, че....
#Приятелите са незаменими. Те са тези, които в такива моменти ще ни изслсушат и ще се погрижат за нас стараейки се да ни повдигнат настроението.
#Щастието е вътре в нас, то не може да бъде получено даром от някой друг. Ние решаваме дали да бъдем щастливи или не. Когато осъзнаем, че няма случайни неща и други, които се случват за наше добро – помъдряваме и усвояваме способността да продължаваме напред без да губим и минута време в тъга и отчаяние.
#Ние сме тези, които решаваме, колко дълго да ликуваме. Огледайте се около вас – колко много причини имате да бъдете щастливи и удовлетворени от живота. Струва ли си да оставяте животът да минава пред очите ви?
#Че не винаги това, което (мислим, че) желаем е правилно за нас. В желанието си да сбъднем най-съкровените си мечти, прибързваме. Тогава се получава разминаване в тайминга и, много често, това което получаваме е преходно. Научим ли се на търпение, всичко идва в точното време. Така си спестяваме и някои основни разочарования.
#Че няма нищо страшно от това да не сме обвързани. Животът продължава. Не е редно жените да се чувстват ощетени от това, че нямат мъж до себе си. Съвременните дами са силни и уверени. Да, важно е да имаме партньор до себе си, но не на всяка цена.
