Всички носим в себе си голям потенциал от качества и възможности, някои от които на пръв поглед изглеждат напълно несъвместими с представата, която имаме за себе си, други от тях смятаме, че са в противоречие с живота и ценностната ни система, трети категорично не харесваме или се страхуваме от тях и ги отхвърляме. Така ограничени от субективната си представа за собствената ни личност, сами поставяме граници в живота си, страхувайки се да прекрачим отвъд рамките, които са вътре в нас.

Обикновено си намираме сигурно, поне на пръв поглед, място в живота, където се чувстваме спокойни и защитени. Така живеем с усещането за балансиран и привидно хармоничен живот. Но чувствата, които изпитваме - постоянна тревожност, безпокойство, вътрешно напрежение, неудовлетворение, страх - са индикация за присъствието на нещо в нас, което не познаваме и ни притеснява, като ни създава емоционален и физически дискомфорт. Вътрешният проблем понякога ни връхлита и като външно препятствие или ограничение, което се налага да преодолеем.

В действителност това, с което трябва да се справим е вътре в нас, защото неосъзнаваните качества, които все още не сме развили или сме игнорирали съзнателно, се стремят да излязат и да присъстват активно в живота ни, като станат осъзната част от нашата личност. Ако не успеем да ги интегрираме и използваме, те винаги намират начин да ни покажат, че не можем да избягаме от тях.

Тогава обикновено срещаме личност, която ни кара да реагираме много мощно на присъствието й в живота ни. Колкото повече са неразвитите ни лични качества, толкова по-силна е емоцията и зависимостта ни от другия – състояние, което обикновено разпознаваме като влюбване. Партньорът е носител на това, което мислим, че не носим в себе си, т.е. той се явява своеобразна наша противоположност. Присъствието му в живота ни за определен период от време ни дава усещането за вътрешна цялост. Чувстваме, че сме намерили липсващата си половинка, успокояваме се, спираме да се развиваме и се опитваме да задържим отношенията и ситуацията в статично положение, защото липсата на промяна ни създава илюзията за щастлив и спокоен живот.

Но в днешния динамичен и непрекъснато променящ се свят, подобна връзка няма добра перспектива, защото балансът в нея се поддържа от взаимните вътрешни липси и неизявени качества на всеки един от двойката, което я прави много консервативна и непроменяща се структура. Въпреки това винаги ще има хора, които ще се стремят именно към такъв модел на отношения и това обикновено са личностите, които трудно се променят, не желаят да изпуснат от контрол ситуацията или се страхуват от новото, от промяната. Това са хората с акцент върху следните зодиакални знаци: Козирог, Овен, Телец, Рак, Дева и Везни. За да постигнат привидното спокойствие, към което се стремят в партньорските си отношения е препоръчително да избират партньор именно от тази неформална група на търсещите сигурност в живота.

В личните отношения, в които поне единият от партньорите има засилен акцент от следните зодиакални знаци: Близнаци, Лъв, Скорпион, Стрелец, Водолей или Риби, връзката най-вероятно ще бъде по-скоро конфликтна и стимулираща личностното развитие, отколкото спокойна и статична във времето. Тя ще предполага динамика, развитие и промяна на партньорските отношения.

Което означава, че всяка една промяна в някой от партньорите, ще доведе до нарушаване на вътрешния баланс в отношенията. За да се възстанови равновесието във връзката ще е необходимо съдействието т.е. промяната и на другия партньор. В противен случай нарушеният баланс ще доведе и до закономерния край на връзката.

Търсенето на нашата „противоположност” като модел на партньорски отношения е необходим и работещ обикновено до 30-та година от живота ни – това е време за изграждане на собствената ни идентичност. До тогава сме в активно търсене на себе си, като привличаме и имаме нужда точно от нашата „противоположност”, за да ни отвори очите и да ни избави от предубежденията ни, понякога по много болезнен начин. Затова ние срещаме привидно чужда енергия извън себе си в друг човек, група или обект и се превръщаме в нейна „жертва”. Докато не разберем, че притежаваме и имаме нужда от развитието точно на качествата, които ни притеглят към даден човек, ние ще привличаме едни и същи типажи като поведение в живота си.

Едва когато осъзнаем, приемем и се научим да използваме сами тези качества, ще изпитаме спокойствие и усещане за вътрешен баланс и цялост, което е предпоставка за трайна, удовлетворителена и изпълнена с развитие зравословна връзка.

Автор: Даниела Йорданова