Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство

Св. Валентин наближава. Из въздуха сякаш се носи едно леко, добре прикрито напрежение сред множеството обикновени хорица, които са приели този празник за свой „личен“ такъв. Дори Коледа и Нова година не могат да се мерят с трескавата надпревара в търсене на идеалния подарък, доказващ любовта. Панически пристъпи завземат всеки, който има статус „обвързан“, опитвайки да се справи с големия поток от информация, която му се натрапва ежеминутно от всички търговски и медийни канали.  

Паниката около подаръците

Една добре планирана рекламна стратегия е да ни внуши необходимостта от това да подаряваме подаръци именно в определени дни. Св. Валентин е идеален момент да поизпразним джобовете си за нещо по-така… специално, скъпо, „джиджаво“.

Това е време, в което всички ние (или почти всички, за да не се обидят някои) сме загубили оригиналността си и сякаш трезвата ни мисъл е заместена от едно сляпо подчинение и следване на стереотипа. Объркани сме от множеството предложения на пазара и дори не осъзнаваме, че любовта не е само един ден в годината.

Любовта като сделка

Подаръкът е начин да покажем любовта си, но за съжаление, ние го преиначаваме в начин да докажем, че обичаме. Това са две различни неща. Можем да показваме любовта си всекидневно – с малки жестове и подаръчета, но ние избираме един ден в годината, в който да направим това. Получава се един неофициален договор между двете страни. „Ето, аз ти подарявам това на този важен празник, значи те обичам. Следователно и ти трябва да направиш същото за мен.“.

Задължението

Да, задължени сме да купим нещо на половинката си! Без оправдания, без извинения. Именно ние сме приели този модел на поведение. Ако не го направите някой може да бъде разочарован. Не попадайте в капана на собствената си илюзия, че ще ви се размине, ако не си направите труда да купите подарък. Все пак следваме общия модел, който ни принуждава да го следваме.

Спа и още нещо...

Обикновеният българин не може да си позволи много луксове, но определено иска да се поглези, особено ако има специален повод за това. Един добър начин е да посети спа центровете и да се потопи в „компанията“ на множеството разнежени двойки. Няма ли по-подходящ ден за да си подарите нещо специално?  

А какво да правят „сингълите“?

Цялата тази истерия около празника на любовта не се отразява добре и на свободните сърца. Дори и да са си живели нормално и без стрес има един ден в годината, в който целия свят им напомня, че са сами и че това е… гадно!

И дори да не са се чувствали зле заради свободата си, то изведнъж започват да попиват „мъдрите послания“ на всяка „щастлива двойка“, която започва да им натяква – колко са нещастни като са сами и как трябва да намерят сродната си душа. Дори и емоционално стабилен, то идва момент, когато всеки „сингъл“ полудява, заради целия поток от „любов“ навсякъде.

И в заключение: Само един ден в годината ли се обичаме? Не трябва ли да показваме любовта си всекидневно, а подаръците да са изненада, а не очаквана поръчка?

Истерия цари навсякъде…

Материалът е предоставен от семейния портал mamatatkoiaz.bg