Млада, умна, свободна жена, която живее в големия град, борейки се с предизвикателствата на живота. Понякога успешно, а понякога не толкова! С творчески подход и лека ирония избрах думата „кифла”… Защото тя е сладка, тя е изкусителна, тя привлича - както хубавите мъже, така и „мухите”.

На шега или не, използвам думата кифла, по най-различни поводи. Тя се закотви в речника ми и доби своята чаровност. „Кифленето” си е част от репертоара на кифлата, наред с добрите или лошите й изяви – в работата и личния й живот. А и при всички случаи ми помага да не се взимам твърде насериозно :)

И така...

Мили мои кифлички и вие господа...

Днес вдъхновението ме осени и реших да поразмишлявам над израза, който много от нас са чували поне веднъж в живота си (а аз доста повече) – „Харесвам те, но само като приятел”. Хммм... „Любимите” ми думи, когато става въпрос за увлечение от моя страна :)))

Известно е на повечето от нас, че този израз се използва тогава, когато нечии чувтства трябва да бъдат запазени непокътнати, но едновременно с това да тушира евентуална искра на влюбване. Понякога е и лесен начин за измъкване от неудобна ситуация. Лошото обаче тук е, че толкова много хора прибягват до тези думи, че те вече са се превърнали в банален източник на раздразнение и болка.

Малко преувеличени, но явно наистина сапунените сериали, често копират реалния живот. Особено драмите с несподелените чувства и вихърът на емоциите. Но резултатите в реалния живот, не винаги са толкова идеалистични и красиви... и това го разбираме от немалкото уроци, които получаваме, „зарибявайки” се по неподходящите.

На колко от вас се е случвало деликатно да ви теглят чертата с думите „Нека си останем само приятели”?

Опитах се да погледна философски на нещата, да открия истината и доброто в тези думи, но заслепена от собственото си его и чувства някак си ми е трудно да ги осмисля правилно. Истината е, че самата аз съм се ползвала от удобството на думите, сякаш измивам ръцете си изричайки ги към човека, който търси нещо повече от приятелство. Наистина много удобен израз! Но толкова неприятен, когато идва от отсрещната страна... (Тук трябва да вметна „на краставичар краставици ще продаваш:)). Може би трябва да се научим да бъдем по-оригинални в отказите си или най-малкото да бъдем честни със себе си и човека, в чийто източник на терзания сме се превърнали.

След като в живота ми се случи да чуя „Харесвам те, но само като приятел” в няколко уж различни сами по себе ситуации, но всички с един изход – невъзможност за развитие на взаимоотношенията, тогава се замислих - Как е най-правилно да реагира човек в такъв момент?

Понякога се чувстваме леко унизени, разкриваш себе си, а получаващи в замяна – отказ, но загладен под формата на приятелство. Какво приятелство ще е това, когато едностранно има повече интерес? Следователно, как да реагираме, когато философските ни възгледи са изчерпани и е останал само преводът „Изобщо не те харесвам, ама... ”. Ето, няколко възможни варианта:

Вариант 1: Събираме цялата си сила, мотивация, воля, спомняме си всичките си положителни черти и се стараем да убием малкото останали искри в сърцето си. Приемаме приятелството, нали това е любовта – да превъзмогнем себе си! Стискаме зъби при всеки случай, в който обектът на желанията ни показва интерес, но не към нас, а към друг/друга и се усмихваме чаровно когато ни попита „Но какво ти е?”. Не позволяваме някакви си чувства да развалят истинското приятелство. (Доста трудничко).

Вариант 2: Със завидно спокойствие и мъдрост се доверяваме на процесите на живота и се задоволяваме с остатъците от мечтите си! Приятелството е по-добро от любовта, нали!? (Омммммм... не помага).

Вариант 3: С изразителна емоционалност показваме дълбочината на тези думи и че те бледнеят в сравнение с чувствата, които се крият в сърцето ни. Отдръпваме се с финес и наранено его, докато заздравее раната... Когато обаче заздравее, тогава приятелството е възможно! (Често се случва и ситуацията да се обърне и тогава ние да сме изкушени да произнесем „вълшебните думи на свободата”).

Вариант 4: Всеки ден си повтаряме една много ефективна мантра „Ма***та му на всичко!” и продължаваме с усмивка. (Рядко ми се случва да не приемам нещата лично, но пък си стува да опитаме).

Вариант 5: Превръщаме се в обидено дете. Сърдито затриваме фейсбук профила му/й, скайп, телефонен номер... драматизираме, сърдим се, и ако наистина това приятелство си заслужава, то когато преминем през всички фази на огорчение до етап на излекуване, чак тогава нещата могат и да потръгнат. (Обикновено нещата си отиват завинаги, но това е защото обектът на интерес се е променил).

„Харесвам те, но само като приятел” – Тези думи за мен са урок. Разбрах, че уж с добрите си чувства наранявам повече... но и мен ме нараняват. Факт е (поне за мен), че е невъзможно приятелството, когато от едната страна има по-голям интерес. Необходимо е огромно разбиране и сила, за да пренебрегнем човешкото в себе си и най-вече да потушим егото си. Дали в слабостта ни не се крие и най-голямата ни сила?

А вие какво мислите?

Автор: Таня Димитрова
Магистър по педагогика и семиотика на изобразителното изкуство

Материалът е предоставен от www.mamatatkoiaz.bg