Кексче със сметана и захарни пръчици, което изяждаш на един дъх, без угризения на съвестта, без да се замисляш дори за калориите. Това е любовта, в която се гмуркаш, с цялото си сърце, без дори за секунда да слушаш разума си. Тази любов е сладка, изпълваща, тя е перфектното съчетание на плътност и съдържание (кексово тесто), деликатност и забавление (сметана и пръчици). Тя е експлозия от вкусове, най-вкусното нещо – за небцето и сърцето, което ти се случва.

Някои кексчета изяждаме на две хапки – бързо, поглъщайки всяка троха, облизвайки пръстите си до последния микрон от крем. Кексчето е вкусно, задоволява ни. Единственият проблем е, че свършва бързо. Тази любов пламва бързо и гори лесно. Може да е любовта на живота ни, но не е любовта, която остава до края.

Други кексчета отхапваме, сбърчваме вежди – не са това, което сме очаквали от външния им вид. Такава е любовта, започнала с размяна на секси снимки, когато създаваме първите си впечатления основно от външния вид. Но с течение на времето и с всяка нова среща откриваме, че това не е нашето кексче. Всяка хапка леко загорчава, липса й захар на тази любов. Има съставки, които са ни нови, не сме свикнали с тях и изобщо... не са ни по вкуса. Това са кратките любови, с които възпитаваме вкуса си. Радваме се, че сме опитали, че сме дали шанс, но... следващото от тавата, моля!

Най-нещастни са кексчетата, които дори не опитваме. Понякога е за наше добро – спестяваме си неприятен вкус в устата и в сърцето. Но може и да пропуснем най-вкусното кексче на света! От нас зависи – дали ще сме смели и ще опитаме, или сърцето ни е сломявано прекалено много пъти и нямаме сили за нова връзка. В този случай и сърцето и кексчето ще си останат цели. Но на каква цена?

От много вкусните кексчета остават само трохи и хартиена кошничка. Именно те ни напомнят за тази кулинарна вакханалия. В любовта остават снимки, татуировки, сборна касетка, ключ от общия апартамент, който вече е празен. Може да ближем трохите и да цъкаме с език колко вкусно е било това кексче, а можем и да се опитаме да си направим ново – щом ни е харесало. От спомените-трохи понякога се ражда нова любов. Стига само да сме сигурни какво точно искаме.

Изводът: Любовта е тава с кексчета! Опитвайте, отхапвайте, плюйте, отхвърляйте. В края на краищата – всички си плащаме. И за кексчетата, и за любовта.

 

Рецепта за любовно кексче:

2 очакващи души, току-що откъснати

2 чифта очи, които се търсят (с лек карамелен вкус)

200 г изпепеляващ секс

200 г разбирателство на прах

страст, колкото поеме

Пече се в горещи прегръдки.