Любовникът дава сърцето си на своята лейди
Сърцето като символ на любовта не е било познато до Средновековието. То се появява за първи път във френски ръкописи от 14 век, разказващи любовни истории. Върху гоблените пък, любовникът е бил извезван, държащ сърце между палеца и показалеца си. Влюбването често било представяно като повърхностно чувство, провокирано само от красотата на дамата. Чувствата не можели да се задълбочат, защото обикновено мъжът се влюбвал в омъжена жена или такава от друг слой на обществото.


Любовта е секс
През 17 в. френското изкуство било на практика синоним на секс. Ако съдим само по рисунките, членовете на висшата класа не се занимавали с нищо друго, освен с това постоянно да се разочароват от любовта и да отразяват чувствата си в картини и романи. Емоционално обвързаните мъже правели любов, а храбрите - секс. Сантименталната любов е добре описана в един от най-добре продаваниите романи на Жан-Жак Русо – „Новата Елоиз”; физическото съблазняване пък – в еротичния роман на Лакроа „Опасни връзки”.


Любовта е възвишеност
Във Франция, люлката на писателите романтици, насърчавали любовта като възвишена цел в живота. За любовта си струва и да живееш, и да умреш. В романи, поеми и пиеси, жени и мъже умират от разбити сърца. Жорж Санд (псевдоним на единствената жена писател от това време) описва любовта като върховно преживяване, силата на две сродни души да се обединят. Като нейния наставник Русо, и тя е привърженик на властването на емоцията над разума.


Л
юбовта е романтична и реалистична
По въпросите на сърцето през деветнадесети век Франция се колебае между полюсите на Романтизма и Реализма, между вярата в идеала за "истинската любов" и иронично недоверие. Художникът Домие осмива сляпата любов в свои карикатури, романистът Флобер пък яростно подкрепя романтичната любов в своя шедьовър "Мадам Бовари” (1857).


Любовта е страст
Френските поети Пол Верлен и Артур Рембо бързо стават известен през 1870 след кратка и страстна афера. Рембо идва в Париж, когато е само на 16, но всява хаос в живота на женения мъж Верлен. Той настоява, че "любовта трябва да се преоткрива" и се вдъхновява за думи и дела от мистичния съюз на алкохола и хашиша. През 1873 г., когато двамата пътуват заедно в Белгия, Верлен е арестуван затова, че прострелва Рембо в китката по време на една от техните разгорещени кавги.


Любовта не е само хетеросексуална
Между 1900 г. и Втората световна война, лесбийките се появяват гръмовно в Париж. С късо подстригани коси и момчешки сака, те незабавно се разпознавали една друга, познавали ги и туристите, които се вторачвали в тях в баровете и бистрата. Първата жена писател, позната със своите лесбийски отношения, е Colette с нейния роман за Клодин – ученичка, която се влюбва в своята учителка. В крайна сметка Colette се завръща към хетеросексуалните отношения и се омъжва три пъти. Когато умира, църквата отказва да й направи християнско погребение.


Любовта не винаги е моногамна
Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар са най-известната френска двойка на ХХ век, въпреки че те никога не са се женили, често са били разделени и са имали множество афери с други мъже и жени. Тази уникална връзка, която издържа в продължение на пет десетилетия, шокира мнозина свои съвременници. Бовоар и Сартр остават заедно дълго след като престават да спят един с друг. Днес те са погребани в гробището Монпарнас с един надгробен камък - книга, която обхваща прилежащите на гробовете им парцели.


Любовта може да е е хубав знак и ритуал
Зад катедралата Нотр Дам има едно невероятно място – стотици малки катинари, много инициали, имена и дати, прикрепени към решетката на моста на Сена. С и К, Агнес и Рене, Барбара и Крисчън, Луни & Лео, 16-6-10. Много влюбени двойки идват тук, поставят заедно катинар и хвърлят ключа във водата. Намислят си желание или просто искат завинаги да са заедно.