През 1862 г. Луи Ернес ЛаДур основава хлебарница на улица „Роял” в Париж. Девет години по-късно обаче в сградата избухва пожар. Семейство решава да я възобнови, но и да я промени. През 1871 г. хлебарницата се завръща като сладкарница. Какво я прави различна? В нея жените спокойно могат да седят в мъжка компания, което тогава рядко се среща и не се възприема добре от обществото. В началото на 20 век братовчедът на Луи Ернес - Пиер Дефонтен, измисля макрона и го предлага именно в тази сладкарница.

Мак-к-какво?

Най-общо това е вид сладка от две тестени кръгчета, слепени по средата. В рецептата на Пиер Дефонтен кремът е от разтопен шоколад и сметана.

Като за всяко нещо и за макроните историята разказва няколко варианта за произхода. Предполага се, че може да са донесени във Франция от Италия още по времето на Катерина Медичи. Нейните лични готвачи приготвяли от фините сладки. Те стават известни през 1792 г., когато монахини кармелитки започват да ги продават. Така успяват да се издържат по време на Френска революция.

Перфектният макрон е със специфична структура на черупката. Той е мек отвътре, но хрупкав отвън. Коричката е неравна, но именно така е естетически по-красива. Всъщност няма и как да е иначе, защото в оригиналната рецепта на тестото за макрони влизат бадеми на фини парченца. Коричката е тънка като яйчна черупка, но е също толкова чуплива. Рецептата на един толкова изискан сладкиш обаче не е толкова сложна. Основните съставки са захар, белтъци и бадеми.

Когато опиташ готов макрон, и устата, и душата ти се изпълват с топлина и бълбукащо щастие още от първата хапка.

М като макрон, М като мода

Не след дълго макронът кацва на върха на изискаността в сладкарството. Макроните са толкова фини и красиви, че сладкарите ги представят на специални ревюта, поднесени в дланите на манекенки. През 2007 г. модният кулинарен акцент на сладкарската къща Pierre Hermé's пада върху лешниковия макрона с бял трюфел. Фаворитът на френската La Maison du Chocolat а 2010 пък е жасминовият макрон със зелен чай.

Няма нищо случайно в това, че десертът е френски. Французите са едни от малкото хора по света, които не приготвят десерти у дома, купуват много от сладкарниците и никога не изпитват вина, щом хапнат нещо сладко.

Каква е тайната на макроните?

За разлика от повечето десерти, яйцата за макроните не трябва да са пресни. Сладкарите нарочно съхраняват яйцата до 3 дни на стайна температура, преди да ги използват в рецепта. Така десертът става по-въздушен и лек.

Пълнежът на макрона - лек и не лепкав, трябва да излиза само няколко милиметра (2-3) извън бисквитката- ни повече, ни по-малко.