Не, клюквите не са вид клюкарки. Макар думите да звучат доста близко и макар интернет търсачките да се опитват да ви убеждават, че когато търсите клюкви, всъщност сте имали предвид клюки.

Малката пътешественичка

Клюквите са северни червени боровинки, изключително вкусни и полезни за организма. Латинското им наименование е Vaccinium macrocarpon. В България са малко разпространени и затова по-непознати, но в страни като Русия, Украйна, Финландия и други те се консумират много - пресни, сушени, на сок, пюрета, кисели, сладка, в сладкиши, за удоволствие и като лек. Големи производители на този плод са също САЩ, Канада, а от скоро и Китай. Клюквата расте в торфените почви и блата. Заснето отвисоко събирането й може да е много атрактивно и красиво. Заради известността си има и много имена – пролетка, подснежница, северен лимон, блатно грозде, журовиха.



Клюквата е храст с дребни, кръгли, червени плодове с кисел вкус. Попада в Европа през 10-12 век чрез руските търговци и чрез товарите на викингите от скандинавските страни. Те често носели торбички с тези плодове като лекарство. Храстът е вечнозелен, цъфти през юни, а плодовете се събират през септември.

В тази малка плодова сфера, не по-голяма от грахче, са концентрирани най-ценните за човешкия организъм вещества. Плодът е богат на бор, желязо, йод, калий, калций, сребро, манган, фосфор и други минерални вещества, витамини В1, В2, С, К, РР и огромно количество витамин С. Това е най-богатият на феноли плод на зърна.Още от дълбока древност народите от севера разчитали на него, за да ги спасявал от авитаминоза.

Този уникален състав обуславя изключителните лечебни свойства на плода.



В Русия клюквата се счита за плод на младостта

Това е единственият плод на зърна, който може да се съхранява свеж чак до следващата година. Ако се постави в дървени съдове, пълни с вода, тя няма да изгуби от хранителните си свойства, нито от биологичните си качества чак до другата пролет.

Сокът, пюрето, желетата и настойките от клюква подобряват умствената и физическата активност на организма. Напитките тонизират цялостно организма и го поддържат бодър, като при това му действат ползотворно, а не както повечето химически натоварени газирани напитки с ободряващ ефект.

Сокът и пюрето от клюква предотвратяват развитието на болестотворни бактерии и микроби. Раните, промити с този сок, зарастват много бързо. Заради същия ефект често се използва и като естествен консервант. Месо, поставено в този сок, може да бъде запазено задълго.

Клюквата е много полезна за сърдечносъдовата система. Тя нормализира обмена на веществата, нивата на холестерола, възпрепятства образуването на кръвонасядания и камъни в бъбреците.

Сокът от клюква е изключително подходящ за хора, страдащи от диабет, защото стимулира работата на панкреаса. Ако имате кървящи венци или пародонтоза, смачкайте няколко зрънца с език и масажирате венците с тях. Сокът няма да позволи да се развиват бактерии в устната кухина, което ще спре работата им в джобовете на венците, а също и ще предотврати образуването на кариеси.

Как да я съхраним свежа и полезна?

  • Един от най-лесните начини за съхранение на свежия плод е чрез замразяване. След като се извади от хладилника обаче, трябва да се използва цялото съдържание, защото ако се остави, плодът губи от полезните си качества.
  • Може да се съхранява и в дървен съд с вода, покрит с капак и някаква тежест отгоре. Нужно е само съдът да бъде на тъмно място. Така периодично през цялата зима може да загребвате от плодовете и да използвате за сокове, кремове, и т.н.

Морс от клюква

Морсът всъщност е плодов сок, който се приготвя по малко по-различен начин, и има добавен подласител - захар или мед. Клюквата (замразена или свежа) се намачква в чаша с дървена лъжица. Излезлият сок се пресипва в друга чаша. Месото на плодовете се смесват с 1 литър вода и 1 с. л. мед и се слагат на котлона, за да поврат. Към тази смес след това се добавя и изстисканият сок и всичко се прецежда. Морсът от клюква е чудесна освежаваща напитка. Помага срещу ангина, бронхит, гърлобол, смъква и висока температура.