.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Каква е връзката между храненето и психиката? (част 1)

Автор: Ирина Кирякова, психолог и психотерапевт | преди 5 години
Зелени очи, лимон
Хранителните навици издават отношението ни към себе си

Кога килограмите се превръщат в проблем

Всеки човек има субективно възприятие за теглото и визията си, има създадена идеална представа за това как трябва да изглежда. Проблем има, когато идеалът не съвпада с реалността. Често, обаче, идеалът е непостижим, защото е нереалистичен. Тогава човек е обречен да е вечно недоволен от себе си, освен ако не се запознае с параметрите на реалното идеално тегло – има различни методи за неговото изчисляване. При хранителните разстройства (булимия, анорексия, прегорексия и др.) реалната представа за себе си е силно изкривена.

Наскоро имах такъв случай – жена с хранително разстройство. Попитах я как се вижда в съпоставка с мен (беше видимо по-слаба). Тя естествено каза, че е по-дебела. Тогава я помолих да вземе сантиметър и да измери моя и след това собствения си ханш. Когато видя резултата беше изумена и за първи път проумя, че собствената й представа е силно деформирана.

Иначе съществува коефициент на телесна маса (КТС), който се изчислява като теглото се раздели на квадрата на ръста в сантиметри. Например: При тегло – 50 кг и ръст 160 см. КТС = 50:1.60х1.60 = 19.53. Ако КТС е под 18.5 имаме поднормено тегло (с риск за анорексия), при затлъстяването КТС е над 30. Нормалното тегло се намира между 18.5 и 24.9. Някои познават този метод с английското му название – BMI (Body Mass Index)

Хранителните навици издават отношението ни към себе си

Ако говорим за здравословно хранене, което включва определен ежедневен ритъм и качествен подбор на храни – успяват хората, които уважават себе си и са дисциплинирани. Те имат нагласата, потребността и респективно са създали способност да се грижат за тялото си. Тези хора действат рационално – те са осъзнати, информирани и прилагат онова, което е добро за тях. Характерни са с това, че се грижат за всичко по същия начин – не само за себе си, но и за другите.

Не успяват хората, които изпадат в крайности – такива са например хората, които се подлагат на тотални лишения. Това вече не е грижа за тялото, а безпощадност и насилие към собствения организъм. Те често страдат от депресии или разстройства, проблем в комуникацията, ниска самооценка и много други. При всички положения "неуспяващите" не се възприемат такива каквито са, не умеят да обичат себе си или не знаят как да се обичат – затова подлагат и телата си на всевъзможни експерименти и стрес.

Съществува и обратният на ограниченията проблем – този с прекаляването. Отново крайност, далеч от грижата за себе си. Защото, когато говорим за хранене, преяждането може да бъде дори по-опасно и от глада.

Според някои теории човек е склонен към подобни крайности, защото те запълват вътрешните му празнини.

Как можете да прецените сами, че проблемът ви с преяждането е емоционален, а не физически (например от обездвижване и от неправилен режим на хранене)? Храната може да играе ролята на заместител, както много други неща – алкохол, цигари, наркотици, хазарт… Когато не можем да постигнем удовлетворение на дадени потребности по здрав начин, търсим компенсаторни механизми, които да запълнят неудовлетворението ни. Храната е един от тях. Храната е основна потребност на организма, тя е живот. Затова и отношението ни към нея често съвпада с отношението ни към живота като цяло. Неслучайно изразът „Нямам апетит, не ми се яде” при дадени обстоятелства се тълкува като „Нямам апетит за живот, не ми се живее”.

Много често посредством по-големите количества храна запълваме липсата на любов. При хранителните разстройства храната се явява символ на майката (за бебето мама е равносилно на храна), това, разбира се, е по-дълбока и специфична тема. Просто давам пример.

Обездвижването и неправилното хранене са следствие на отношението към себе си. Преяждането може да е начин да запълните празнотата в себе си или да потиснете (натъпчете) емоциите си. В езика на психолозите тъпча се (преяждам) носи и друго значение – мачкам се, наранявам се, обезценявам се. Онова, което чувстваме в корема ни, са емоциите (страх, радост, гняв, влюбеност…) И ако не ги отчетем, разберем и приемем, можем да се опитаме да ги затрупаме с храна. За да ги задушим, да ги притъпим, да ги обезсилим. Затова прекалено пълните или прекалено слаби хора често имат емоционален проблем.

Знаете ли, че неслучайно в кината се продава храна – когато гледаме филм, ние съпреживяваме онова, което се случва на екрана. Пораждат се емоции и храната е начин буквално да ги преглътнем. Същото е и на погребение – поднася се храна, защото емоциите са много силни и дълбоки и това е начин да ги „смелим” – никой ритуал не е възникнал случайно, всеки от тях има своята функция. Същото е и с лишението от храна, с постите например – за тях знаете повече, те са едно своеобразно духовно (не просто физическо) пречистване.

Ако обърнем внимание и вникнем дори и в семантиката на езика ни, можем да прозрем много истини – казваме „глад за любов”, „глад за смисъл”. Всичко това не е случайно. Психиката и тялото ни са свързани и постоянно си влияят. Както съзнанието ни може да се опита да замени глада за любов с ненаситно хранене (ненаситно, защото каквото и количество да погълнем, то няма да запълни дупката, която има нужда от качествено различна храна), така и онова, което поглъщаме може да провокира химични процеси, които да доведат до определени емоции и настроения.

Затова концепцията на Fine Line, с която работя, е изключително мъдра и този интегриран подход е ефективният начин за решаване на всеки проблем. Неслучайно колегите се опитват да подходят цялостно към човека, да обхванат всички сфери в живота му – това е с цел да бъде трайно подобрен и да се развива в положителна насока.

Не можем да отделим душата от тялото, съдържанието от формата. В цял свят холистичният подход набира скорост, различните науки се събират, за да си сътрудничат и да постигат по-ефективни резултати. Това е бъдещето! Прекрасно е, че България също е в крак с този процес и се надявам да се превърне в тенденция.

Очаквайте продължение.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Слагате ли си противогрипни ваксини?