Няма на света майка, която да не е изпитала щастието, опиянението и възторга от общуването с нейната рожба. Още в майчината утроба се поставя началото на една
колкото красива, толкова и грандиозна и могъща връзка
Именно тези първи мигове на съприкосновение бележат необикновено силната привързаност и дори
мистична близост между майка и дете
Да усещаш в утробата си леките поритвания на едно мъничко чудо, което по необясним начин расте и се развива вътре в теб, е едно уникално и вълшебно преживяване за всяка бъдеща майка. Преживяване, което след раждането еволюира в невероятната способност на майката
да чувства и разбира всяко едно желание и усещане у новороденото
Това обяснява почти телепатичната връзка майка - бебе. Нещо, което имам щастието самата аз да изпитвам. Изключително симпатично е да наблюдавам как с всеки изминал ден езикът на тялото на моето бебе се усъвършенства и става все по-изразителен и богат. Цялото му поведение е свързано с
низ от интригуващи послания
На пет месечна възраст вече имаме широк диапазон от звуци, жестове и изражения – очарователни гукания, възторжени писукания, красноречиви извивания на телцето и главичката, протягане на ръчички, енергично ритане с крачета, дори широко отваряне на малката устичка и сладко примляскване с езиче, и всичко това съпроводено с всевъзможни многозначителни физиономийки, закачливи изразителни погледи или хитровати подкупващи усмивчици.
Цялото поведение на малкото същество, във всеки един момент, идва, за да ми подскаже нещо, да ме информира, да ми даде знак, да ми разкрие чувство, желание, мисъл, усещане, настроение.
Удивителна е способността на бебето да усеща и да реагира на настроението на околните
Тук искам да споделя един весел епизод от ежедневието ми с моето бебе, който за пореден път ме увери в уникалната способност на малкото човече да разбира, възприема, попива и дори изпитва емоциите на околните. Случи се така, че докато се заливах от смях на един ужасно смешен виц, разказван по разтърсващо комичен начин от дядото – изведнъж, както си седеше мирен и кротък в креватчето, малкият умник
избухна в неудържим звучен бебешки смях
Представете си – цялата емоция, която изпитвах в онзи момент, мълниеносно рефлектираше върху настроението на това мило крехко създание.
От друга страна, често пъти, когато съм изнервена или напрегната да си призная, горкият мъник започва да плаче. В крайна сметка, оказва се, че най-силният и
успешен начин на едно бебе да привлече вниманието
върху себе си и да общува е..., разбира се познахте – плачът. Нито аз, нито другите възрастни край него сме склонни да игнорираме плача, да си "запушваме ушите" за него, тъй като, самото игнориране, считам, означава не бягство от разглезването, а
отказ от общуване с нашето бебе
И в никакъв случай не съм склонна да вярвам, че ето, видите ли, щом му обръщаш внимание, значи ще го разглезиш. Напротив – именно в тези моменти на емоционален дисбаланс у детето, когато съумееш да разчетеш посланието, да отделиш необходимото внимание и нежност, успяваш да изградиш у него така важното
чувство на доверие, сигурност и привързаност
към теб самия като родител. А резултатът идва мигновено. Констатирах, че плачът бързо преминава в радостно гукане, весел смях и светлина в очите.
А усмивката на мъника се оказа най-завладяваща и покоряваща
Нейната заразителност не може да бъде постигната и от най-големите комици. Често се смеем с глас и двамата едновременно. Защото общуването с моето бебе от сутрин до вечер е като театрално представление. И всеки ден спектакълът е различен. Винаги носещ поука и вдъхновение за мен като мама, но и даряващ с удоволствие и благодат, с жизнерадост и незабравими емоции и двама ни.
