Виолета Топалова е чаровна, ведра и изключително лъчезарна личност, посветила живота си на най-милите създания на света – децата. Завършила е ИДНУ - София, след което продължава образованието си в Югозападния Университет в Благоевград. Има солиден опит и дълъг педагогически стаж от 34 години. Работи като главен учител в Детска градина "ВЕДРИЦА". Както самата тя споделя, важно значение за нейното развитие и израстване като педагог оказва и базовата й работа със студентите. Тя е базова учителка от създаването на ЮЗУ - Благоевград. Притежава няколко квалификационни степени, но не се спира да се учи и обогатява. Изключителен интерес проявява и към интерактивните форми на обучение и възпитание на децата от ПУВ.

Контактът и близостта с децата са й помогнали да изгради ясна и вярна представа относно съзнанието и потребностите на подрастващото човече, да открие правилния подход в отношението си към всяко едно дете като отделна личност и индивидуалност и да намери верния път към сърцето му. Тя бе така добра да откликне на нашата молба и да даде ценни съвети на родителите, чиито деца скоро са пристъпили прага на детската градина или им предстои да го направят.

1. Вие сте детски учител. Посветила сте голяма част от живота си на децата. Какво са те за Вас?
Наред със семейството децата са най-важното нещо за мен. Всичко, което правя, го правя за тях. Старая се да ги обгрижвам, да им обръщам достатъчно внимание, за да може всяко едно от тях да се чувства щастливо и номер едно. Изключително важна за мен е работата ми с родителите. Те са не само косвени, но и преки участници във възпитанието и отглеждане на децата си.

2. Безспорно всяко дете, когато тръгва на детска градина, е подложено повече или по-малко на стрес. Какви съвети бихте дали на родителите, чиито малчугани тази година тръгват на детска градина, за да помогнат на децата си да преодолеят по-бързо и лесно страха? Как да подготвим детето за детската градина? Трябва ли по-отдалече да започнем да му говорим за нея?
От опит знам, че поне един месец преди детето да тръгне на детска градина, родителят трябва да започне да го подготвя за промените, които ще настъпят в живота му. Как трябва да стане това?
• Най-напред направете с детето разходка до най-близкото детско заведение. През цялото време говорете на мъника колко е хубаво в детската градина, колко добри деца има там, с които то ще се запознае и ще си играе. Наистина на думи е много лесно, но все пак това е дете. То влиза в една нова обстановка, нови хора, съвсем различни от мама и тате.
•    В деня, когато детето ще тръгне на детска градина, купете букет на учителките. Нека то да подари букета. Влизането в занималнята трябва да стане заедно с мама, особено ако става въпрос за дете, което не е посещавало детска ясла.
•    Влизайки в занималнята, майката трябва да намери най-подходящия момент и да излезе от занималнята, без да я забележи детето.
•    Добре е след 1 час тя да се информира по телефона за състоянието на детето – притеснено ли е, плаче ли и т. н. В такъв случай, за да не се стресира детето и да не си изгради негативизъм към детската градина, то трябва да се вземе от градината.

Продължава >>

3. Как трябва да постъпи родителят в случаите, когато детето плаче?
След като вземете детето от детската градина, не го заливайте с въпроси. НЕ ГОВОРЕТЕ ЗА ДЕТСКАТА ГРАДИНА, не го разпитвайте! РАЗСЕЙВАЙТЕ ГО! Нека да забрави къде е било? Тази процедура се повтаря няколко дни, докато усетите, че детето горе-долу е започнало да свиква.То ще продължи понякога да плаче. Родители, бъдете малко по-силни. Не е лесно за детето! Ако вкъщи вниманието е било насочено единствено към него, в ДГ има и други деца, на които трябва също да се обръща внимание. Труден е процесът на социализация. Но социализира ли се детето, то само ще иска да го водите в ДГ.

4. Ако детето не иска да се храни в детската градина, не иска да спи?
Ако детето отказва да се храни в детската градина, в никакъв случай не трябва да се насилва да яде! Учителката може да го помоли да хапне това, което обича – например, ако иска да си хапне супичка или коричка хляб. Но ако не иска да яде, удовлетворява се неговото желание. В такъв случай родителят трябва да се уведоми, че детето не е закусвало или обядвало. Сред причините децата да не искат да посещават ДГ 70% се падат на храненето. Тук няма място за притеснение, защото идва моментът, когато то само започва да се храни. Търси хляб, супа или нещо друго, но търси да яде, т.е. няма място за безпокойство. Ако не искада спи, не го оставяйте. При възможност, взимайте го, след като обядва. След една-две седмици оставете детето да спи в детската градина и вижте дали има промяна. Нека постепенно да свикне. Не го насилвайте.

5. Как да подходят родителите, ако детето им проявява признаци на агресия спрямо връстниците си в детската градина?
Смятам, че малкото 3-годишно дете не е агресивно. Ако бие, дърпа, хвърля играчки - това е неговият ПРОТЕСТ. Това не е агресия. Има критерии, по които може да се оцени дали детето е агресивно или не. Наистина агресията я има навсякъде включително и в ДГ. 

Продължава >>

6. Най-големите пакости, които малчуганите правят в детската градина?
За пакостите какво да кажа? Има ги и са от различно естество. Аз ги приемам като забавен фактор, отколкото като някакъв зулум. Разбира се, търся варианти как да докажа на детето, че това, което е сторило, е обидно за другарчето или за групата. Имам предвид по-големите деца. При по-малките – друга е технологията. Много е важно учителят да отклони вниманието на детето от случката, да не говори за нея, а да го насочи към нещо по-различно, което да привлече вниманието му.

7. Бихте ли ни споделили някоя или повече смешни и забавни случки, които никога няма да забравиште и които Ви развеселяват всеки път, когато се сетите за тях?
Те се случват ежедневно. Много пъти малките момчета са ми казвали, че искат да се оженят за мен. Веднъж една майка ми се обади, за да ме пита кой номер е червилото ми, защото нейната дъщеричка искала мама да се начерви с червилото, което си слагала госпожата и т.н.

8. И един последен въпрос. Какво са за Вас децата? Какво Ви носи общуването с тях?
Децата са като слънцето - изпълват живота ми с много позитивизъм, светлина и жизнерадост, с низ от приятни и незабравими емоции и изненади. Изпълват го и с нетърпение, с нетърпеливо очакване на следващия ден, в който отново ще бъдем заедно!