Днес за първи път се качих (е, с малка помощ от моите родители) на... люлкааа!
Беше великолепно преживяване! Такива велики изобретения на човешкия гений като огъня, колелото и катапулта бледнеят пред това уникално съоръжение. Благодарение на него, само с един замах на мамината ръка, се озовах между ухаещите на диви ягоди гроздове от сортовете с благозвучни имена пармак и чауш.
Невероятно! Наистина можех да летя!
После, изведнъж се понесох обратно към мама, очакваща ме с широката си усмивка, долу под асмата. Милващ вятър и тръпка на страх, примесени с възторг гъделичкаха коремчето ми. Истинско блаженство за сетивата ми!
Като самия Живот!
Един ден и аз ще стана мнооого голям, ще се науча да се оттласквам сам нависоко. Но знам... там, в далечината, винаги ще ме посреща, с грейнала широко усмивка, моята любяща мама.
Ваш Мишо, устремен нагоре :)
