От три дни мама постоянно се ослушва,

оглежда се и по няколко пъти на ден ме поглежда подозрително. Вчера дори предприе акция по издирване на евентуално скрит щурец в пердетата. Папагал вкъщи нямаме. Снощи заразпитва тате и дядо могат ли мишоците да свиркат. Днес вече, след като й дадох възможност да се увери, че източникът на тихото свирукане съм аз, макар изненадана и очарована, се успокои. Така че, да ви се похваля, от началото на Олимпийските игри 2012 по цял ден си свиркам и бръмча с уста като музикалния ми любимец Gummy Bear.

За вас може да не е важно или впечатляващо, но за мен е събитие

и дори ценна придобивка. Големите могат да си подсвиркват, когато си искат, аз обаче, като се има предвид, че съм близо на година и половина, не бях чувал някое мое връстниче, пък и по-големи батковци или какички на по 2-3 годинки, да си подсвиркват.

Засега в региона съм единственият свирукащ малчуган

Това, кой знае защо, изненадва и учудва големите, но по-важното е, че ги развеселява. Някои се опитват да ме научат на вариации и мелодии, но засега не съвсем успешно. Това е обяснимо, тъй като съм новак в бийтбокса и съм в период на техническо усъвършенстване. Пък и в момента не разполагам с подходяща уредба и достатъчно чувствителен микрофон като... ей този приятел на снимката. = )

<slika_2>

Тъй като не бързам прекалено с проговарянето,

в момента усъвършенствам и жесто-мимическия език. Аз, лично, съм удовлетворен от този начин на комуникация. Общуването чрез многозначителни жестове, мимики и възклицания, обаче изисква интелигентност, артистизъм и, разбира се, влагане на определена доза чувства. А аз, както знаете, не съм скъперник по отношение на емоциите си. Няма човек, който да не ме е разбрал, например, че съм на една годинка или пък, че наближавам две. Номерът е елементарен. Като ме попитат, изправям показалчето на едната си ръка, а на другата – показалче и средньо, и широко ококорвам очи. Често се налага да показвам и "колко голям ще стане Мишо". И това е лесно – заставам на пръсти, вдигам ръце над глава с широко разперени пръстчета и така застивам в продължение на колкото е възможно по-дълго.

А в духа на Олимпийските игри

мога да се похваля с едно страхотно спортно постижение, от което се изправят косите и на мама, и на тате. Претъркулвам се през глава и правя идеалното кълбо досущ като олимпийски фаворит.

Възползвайки се от щедростта ми,

напоследък много народ си проси целувки. Както се досещате, не отказвам и раздавам, докато въздухът около мен засияе. Обяснението – защото харесвам всички и защото обичам да обичам!

Ваш бийтбоксер,
Мишо :)