Във връзка с един материал по повод нашумялата общинска инициатива, отнесена към децата и градския транспорт, който публикувах наскоро, бих искала да споделя и някои по-сериозни, според мен, аргументи. Още повече, че съм впечатлена от сериозната негативна реакция и негодувание на големия брой родители. И като майка, и като гражданин се чувствам ангажирана и задължена да взема отново отношение по въпроса.

1. Струва ми се твърде неубедителен аргументът, че:

заради застрахователната сигурност и интересите на децата се налагало въвеждането на карти в обществения транспорт за бебета и деца до 7 години.

2. И в конституцията, и в почти всички останали законови норми е залегнало основното правило, че:

децата са под особената и специална защита на държавата, а основна грижа на всички държавни институции е защитата на интересите им.

3. Освен това застрахователят дължи по договор

обезщетение за всички возещи се в превозното средство при настъпване на застрахователно събитие.

4. Една целогодишна, тримесечна или едномесечна и т.н. карта не може да бъде гаранция и доказателство, че:

пътникът е бил именно в това превозно средство и е бил участник в транспортното произшествие.

Така че... кому е нужно създаването и влагането на огромни средства за издаването на такъв излишен документ?

Възникват и още въпроси...

Как ще процедират контролните органи спрямо гостите с малки деца от други градове или села, дошли в столицата? Ще им наложат ли глоба или ще ги принудят да си закупят билетчета на общо основание? И още – картата от Пловдив ще важи ли за Варна или за София например?

Друг е въпросът,

че от гражданите, сега вече и от децата, се изисква да бъдат редовни пътници, а самите транспортни средства са под всякаква критика. Да не дава Господ на инвалид или на майка с бебешка количка да им се наложи да разчитат единствено на обществения транспорт!? Всички знаем, че преобладаващата част от тролейбусните, автобусните, а и трамвайните коли са недостъпни за тях.

Не е ли по-разумно и по-хуманно

огромните средства, които "бедните общини" се канят да вложат в този абсурден проект (карти за бебета), да бъдат изразходвани за оптимизиране, приспособяване на въпросните превозни средства или да бъдат закупени нови такива?!

Със сигурност тази снимка на автобус с приспособена към него автоматично плъзгаща се рампа за колички не е правена у нас!

И така, вчера се пробвах да се кача на тролейбус с детската количка, но уви... Каузата ми бе обречена на провал. Една мила девойка се завтече да ми помага, но... дръжката на стъпалата беше централно разположена, така че нито от едната страна, нито от другата да се провреш... Бързо се завтекох към другата близка врата..., ама и там беше същото положение! Отказах се да търча из вратите. Бях заприличала на лудо заподскачала топка за пинг-понг... Добре че мястото, към коeто се бях запътила с малкия, беше "само” на три спирки разстояние. Спуснах се пеша. Слава богу, времето още беше хубаво...!