Уважаеми читателю,
не бързай да затвориш тази страница преди да си прочел тези редове.
Тази статия е за нашето бъдеще - децата ни!
Чудото да имаш дете и да възпиташ изкуството у него!
Като педагог с дългогодишен опит по класически и модерен балет и хореограф на малки и не толкова малки деца бих искала да фокусирам вниманието ти върху тази неизчерпаема тема. Тук ще засегнем една много изтънчена и загубваща се брънка във веригата от възпитанието на подрастващите - ИЗКУСТВОТО В ДЕЦАТА НИ!
Мили родители и вие, които все още не сте станали или ви предстои, толкова бих била радостна , ако по някакъв начин успея да привлека вашето внимание по тази тема. Нашите деца имат нужда точно от нас възрастните да обсъждаме, да задаваме въпроси, да се интересуваме, да се вълнуваме заедно с тях, когато още от детската градина проявят своя първи интерес към танца, музиката и изкуството като цяло.
Сондирах мнения на колеги от моята професия, а също и на видни музиканти и като че ли всички бяха на едно мнение: "Още от 1989 година изпуснахме краищата на културното възпитание!". Навлязоха нови стилове, които по един или друг начин започнаха да задушават идващото ни бъдеще. Аз обаче, авторката, която пише тук, смятам, че нещата в никакъв случай не са загубени, макар и видимо не до там приятните резултати за кандидати пред балетното и музикално училище и още по-страшните липси на желаещи за музикалната ни академия "Панчо Владигеров”.
Със своята прекрасна инициатива - "Фортисимо фест" и образователната програма "Фортисимо в клас", която аз приветствам дълбоко, Максим Ешкенази успява да омагьоса с прекрасната класическа музика не само зрителя, но и да посее семенцето на изкуството у децата ни. И всички ние балетни и музикални педагози не преставаме да го правим още от най-ранна детска възраст, а именно от детската градина.
След като класическата музика на Бах, Моцарт, Бетовен, Чайковски и други велики композитори е оцеляла след 200 години без пиар, както и прекрасни балети запазили своята хореография и до ден днешен, така това изкуство ще пребъде и занапред.
Въпросът е как да го предадем и по какъв начин да го съхраним?
Един от отговорите е чрез децата ни, може би има и още много други, които ние заедно ще открием!
От тук започва и нашата тема за тези, които все още са останали и са проявили интерес да прочетат и последните редове. И тъй като не желая този текст да стане дълъг и тягостен ще засегна само началото на темата, която предстои:
Танцът и музиката в детската градина – има ли място там и от каква възраст децата трябва да започнат да танцуват!
Тази тема, скъпи читателю, е тема с продължение без край! Надявам се, че не съм те оттегчила, а напротив - поне малко мотивирала да дискутираме, да задаваме въпроси, да търсим заедно отговори по темите ни за напред!
