Един дъждовен есенен ден, около чаша ароматно кафе, с майка ми си говорихме за нещата от живота - семейство, приятели, работа и други. 

Това, което намирам за красиво в отношенията майка-дъщеря е онзи магически момент, когато битовизмите са изместени от миг на откровения, носещи дълбок смисъл и значими послания. 

По време на този разговор разбрах неща, които съм подозирала, но майка ми никога не е признавала пред мен. 

Смятам, че тези "малки" тайни се отнасят за всички майка по света, дарили живот. 

#1 - Плакала е заради теб... и то често. 

#2 - В началото я е било страх. 

#3 - Винаги е знаела, че не е идеалната майка. 

#4 - Независимо от изминалите години, ние сме винаги на първо място за майките ни. 

#5 - Винаги когато ни е виждала да плачем, майка ни е тъгувала за нас. Дори и да не го е показвала.  

#6 - Наранявали сме я, но тя винаги е прощавала.

#7 - ...и не на последно място - ако има възможност би го направила отново.