Да отидеш вечер в спешното отделение с детето е ситуация, през която минават всички. Заради адреналина и многото чути истории не знаеш дали си в реалността или в нечий разказ. Чувстваш се сюрреалистично. Ще разкажа какво се случи с цел да помогна по някакъв начин (емоционален и фактологичен) на всички, които може да изпаднат в подобна ситуация. Ще бъда кратък, за да не досаждам.

Съботен детски рожден ден. Родителите бяха отложили празнуването с две седмици, за да се оправи времето и да се възползваме от двора на къщата, в която живеят. Церемонията с тортата мина отлично, като всички деца се изредиха да духат свещите. За да бъде по-драматично всичко, инцидентът стана точно когато си тръгвахме. Буквално на десет крачки от вратата на двора детето се спъна и си разби челото в ръба на едно стъпало. Да видиш двегодишното си дете окървавено не е лесно, но присъствието на много родители с опит и добре заредената аптечка на домакините помогнаха да преживеем шока по-лесно.

След един неуспешен и един успешен опит успяхме да превържем главата. За щастие, кървенето спря сравнително бързо и само кръвта по плочките и дрехите ни подсказваше какво се е случило преди малко. Тръгнахме за „Пирогов”.

Там, като видяха превързаната глава на малкия, веднага ни насочиха към 111-и кабинет. Неврохирургията в дъното на партерния етаж, където всички ударени глави си правят среща. Ако си възрастен човек, в „Пирогов” пада голямо чакане (на всичко отгоре няма достатъчно столове в коридора), но децата са с предимство. Колкото по-малко е детето и колкото повече кръв има по дрехите, толкова по-бързо става всичко.

Съвет: докато чакате, се опитайте да изровите от дебрите на смартфона си ЕГН-то на детето. Ако не го знаете наизуст, разбира се, и не сте го забравили заради стреса.

Залепиха раната с лепило, което четири дни не трябва да вижда вода, за да не се разтвори, и ни пратиха на рентген (след входа, вдясно). Там имаше дете, по-малко и от нашето, та бяхме втори на експресната опашка. Рентгеноложката даже беше майтапчийка и пусна няколко заучени шеги за успокояване на притеснените родители: „Айде таткото да излезе навън с тази минерална вода, че да не ви облъчваме всички” (навсякъде детето влиза само с един родител), а след като направиха снимката: „А, таткото е още тук. Аз мислех, че си е тръгнал да гледа финала на Шампионска лига”.

След рентгена се върнахме пред кабинет 111, където ситуацията е „Опълченците на Шипка” със специалното участие на няколко паднали баби, които поне нямат нужда от стол, защото са на носилки.

Благодарение на новите технологии снимката на черепа се появи на компютъра на неврохирурга и, слава богу, видя се, че няма счупване. Казаха ни вкъщи да махнем превръзката на детето и ако в следващите два дни се появи повръщане, да се явим на преглед. След зарастване на раната да мажем белега с Контрактубекс.

Тъй като детето беше превъзбудено, вкъщи го занимавахме с разни играчки и го сложихме да спи чак към 23 часа. Една класическа семейна вечер бе към своя край.