Повечето от нас харесват големи, по възможност пухкави и дружелюбни кучета... да, ама не! Апартаментът не ще ги побере! А дори и да успее, не е гаранция, че ще можем да се грижим достатъчно добре за едрите косматковци в тези условия. Работата, забързаното ежедневие, уличните кучета, липсата на паркове и градинки в непосредствена близост до дома... всички тези обстоятелства ни карат да се замислим какви други опции имаме. Животното има нужда от разходка, има нужда от тичане и игри. Уви! Междублоковите пространства не вършат работа. Тези критерии – голямо тревисто пространство и простор, се променят, когато става дума за малките породи кучета. Ето и едно меко и сладко предложение...
Кой е померанът?
Той е най-малката разновидност на немския шпиц. Както вече се досещате, това животинче е декоративно... което съвсем не значи, че не се нуждае от грижи и внимание. Това мило „украшение” идва от бившото херцожество Померания (между Германия и Полша). Първоначално тези приятелчета били доста по-големи и били пригодени за пазачи на овчарски стада. Днес не можем и да си ги представим в тази светлина. По-скоро си ги представяме на дивана вкъщи, сгушени на топло между нас и половинката. Пухчовците живеят около 15 години. Е, все пак всичко зависи и от начина на гледане, генетичните заложби... но най-вече от късмета.
Как изглежда?
Съвсем компактно. Има гъста, мека и дълга козина, която можем да срещнем във всякакви цветове - бежова, кафява, оранжева, черна, бяла на петна, само бяла ... звучи като перфектната коса, нали? Опашките им са завити навътре към гърба, които придобиват своята форма постепенно в първите месеци след раждането. Очите имат са с бадемова форма, а цветът им най-често е черен. Захапката, изненадващо, е изключително здрава. Муцунката е остра, а ушите изправени.
Как се отглежда?
Няма някакви сложни схеми и системи – спазват се общите правила за отглеждане на малко куче. Добре е да го вземете след третия месец от раждането. Захранването става постепенно, като е добре да се избягва преяждане. За храната е най-добре да се консултирате с ветеринар – той ще ви каже кои марки и видове са най-подходящи, както и колко пъти и какво количество от яденето да се дава. Едно от нещата, които трябва да знаете е, че кученцето се нуждае от ресане и подстригване (грууминг). За това отново е добре да се консултирате със специалист. Обръщайте му внимание, разхождайте го редовно и се дръжте с него като с голямо куче, а не като с играчка - померанът е доста умен.
Характерът...
От това сладурче не можем да очакваме друго освен любов, игри и енергичност. Привързва се към стопанина... нищо против! Противно на схващанията за малките породи, той е изключително интелигентен и лесно се поддава на обучение. Не винаги обаче се разбира добре с други хора, кучета или животни... виж ти, какъв нрав само! В такъв случай внимавайте на първата ви среща – може да нямате втори шанс за първо впечатление, особено ако не му се харесате. Померанът лае силно. С него у дома нямате нужда от аларма. Обича да е на хладно – и как не, с тази козина. Както вече стана ясно, не всеки е достоен за неговото одобрение, поради което децата под три години не са подходяща компания. Бързо се приспособява и можете спокойно да го отглеждате в малък апартамент.
Дресировката...
За да имат ефект, е добре вниманието на кучето да е насочено само към вас – не трябва да има стресиращи или разсейващи фактори. Ако искате кучето да разбира командите е хубаво всяка да се иговаря с определен тон на гласа – все пак то не разбира езика ни. Когато се налага да се скарате не използвайте името му. В противен случай може да започне да го асоциира с карането. В общи линии обучението протича стандартно – седни, легни, дай лапа... всичко става с лакомства!
Ако искате да приютите това малко съкровище, е добре да се заредите с много търпение. Впрочем това важи за всичко. Грабвайте дамската чанта, отидете до най-близкия зоомагазин или развъдник и я напълнете с жив разкош.
