Внимание, внимание – говорим за Нейно Величество Храната!

Храненето е характеристика на живота. Няма живот без хранене. Всичко живо се храни. Не съм лаком като някои други бебета, но съм ценител на вкусотиите. Ето защо моето отношение към този неколкократен ежедневен процес (а за някои като мен – многократен), е като към... свещенодействие.

Като се има предвид, че съм и фен на представленията,

зрелищните спектакли и забавленията, старая се този приятен и необходим акт да бъде добре разнообразен с драматични вметки. Храната сама по себе си е нещо полезно, нещо без което не можем. Но, подчертавам, самото приемане на храната, начина, по който се поднася и консумира не е без значение.

Още от сега аз се старая, според силите и талантите си,

подобаващо да се включвам в този апетитен ритуал. Моето участие се свежда, на първо място, да напомням, че съм гладен по мой си начин. Дали с писък, рев или мрънкане, крайният ефект е винаги един и същ – кратка суетня и топлото "блюдо" е поднесено.

Увертюрата включва –

контролна проверка на памперсите, смяна при необходимост, измиване на ръчичките и преобличане в специалните ми за случая сценични одежди. Главното и задължително снаряжение е един голям и шарен лигавник с джобче. Множеството закопчалки, вързалки и катарамки около врата ми не успяват да развалят доброто ми настроение. Да очакваш да се случи нещо приятно, е наистина приятно. Понякога е по-приятно и от самото приятно.  

Оцапването тук-там с пюренцето или кашичката си има своя чар

Неслучайно някои предпочитат да се хранят без прибори, а с пръсти. Единодушно е мнението сред деветмсечните ми връстници, че хапването с пръсти е къде-къде по-вкусно. Забелязал съм, че дори баба, надвесена над съдовете за готвене често си облизва пръстите. Макар че и аз предпочитам да се храня с ръце, сценарият на шоуто вкъщи включва участието на половин дузина лъжици. Една – за дясната ми ръка, втора – за лявата, с трета мама безуспешно се опитва да уцели устата ми, а четвъртата я държи тате като резерв и очаква да влезе в действие, след като всички останали една по една отидат на земята.

Имам, за някои неприятния, но за мен приятния, навик,

точно, когато бурканчето е наполовина и е с хубаво омазано от вътре и отвън гърло, да го сграбчвам по възможност и с двете си ръце. След това пръстчетата ми, по пътя към устата, минават през челото ми, бузките, нослето и непременно през ушите.

Резултатът е вълшебен – аз съм гримиран и готов за сцената

В началото на третата третина, имам предвид от бурканчето (досещате се, че не става въпрос за хокейна среща), обикновено с един рязък драматичен жест дръпвам лигавника си и го хвърлям в скута на татко, който е, разбира се, с новите си панталони. Докато нашите се чудят да се смеят ли, да се преобличат ли, да плачат ли, аз сграбчвам за последен път полупразното бурканче, изтръгвам го от разсеяните пръсти на мама, и след като не успявам да го изсипа върху главата си, жизнерадостно го запращам към телевизора.

Добре че е достатъчно далеч и бурканчето се приземява благополучно с дъното нагоре върху най-новия бял китеник на баба.

Ефектът е грандиозен –

и Моне, и Дали биха завидели на неволната ми творба – тиквено оранжево върху невинно бяло.

При моето хранене, както и в добрата трагикомедия,

е важно да се създаде и поддържа весело настроение и публиката да бъде държана нащрек. Както неведнъж съм споменавал, моята слабост към истината и вродената ми скромност ме задължават да ви информирам, или по-скоро да ви напомням, че не съм лакомник, а ценител на добрата кухня и на спонтанните и нетрадиционни рецепти като например, свинско с тиква, телешко с ябълка и дюла или пък пуешко с грис. Но тук темата не е за това какво,

а как трябва да ядем!

Не забравяйте, мили мами, че колкото и да е добра храната, за да е полезна и да расте вашия прелестен мъник, той трябва да се храни в

смях, шеги, забавление и добро настроение!

Засмян и оцапан до ушите,
Ваш Мишо :)