Сега, през зимата, в студените дни и върлуващите вируси, си мисля, че няма да е зле да си споделим нещо актуално.

Закаляваме ли децата и как правим това?

Убедена съм, че има какво да се желае в тази насока. Някой беше казал, че най-правилното нещо за отглеждането на едно дете е рано или късно бащата да го "спаси" от бабите и майката. В тази шега има доста истина.

Да си признаем,

всички ние в желанието си да се грижим и да предпазваме детето, до такава степен опекунстваме и направляваме развитието му, че на практика го лишаваме от възможността да се сблъсква и преодолява елементарни трудности. Забравяме, че деца се раждат по целия свят – в джунглата и в пустинята, при ескимосите и високо в Хималаите, и навсякъде растат здрави. Прекалено, като че ли, се вторачваме в най-различни "изкуствени" правила за отглеждане на малкото дете, по които цивилизованият свят почти се е вманиачил. А ние, българите, по традиция, останала от бабите ни, не само че навличаме прекомерно малките, а и ги лишаваме по всякакъв начин от активно движение. Това са грешки! Тук бих припомнила един принцип:

Детето трябва да има възможност да се движи свободно, на широко и възможно най-често навън!

 

Атавистичният ни страх от настинка не бива да пречи да прекарваме повече време сред природата. Здравословното хранене, разходките и спортуването са тези фактори, които ще предпазят детето ни от изнежване и прекалена зависимост от чужда помощ.

Някой може да попита:

Сега, през студения сезон, колко време бебето или малкото дете е безопасно и здравословно да бъде навън? Мисля, че няма правила! Всичко, което благоприятства двигателната активност навън и сред природата е добре дошло. Но някои от нас трудно могат да бъдат убедени в това, скептични сме и сме привързани към, както казах, отколешни традиции. "Когато вън е студено, стой си вкъщи, до печката на топло...". Само че, когато детето ни тръгне по ясли или детска градина, и започне да боледува всеки месец, че и по-често, тогава се сещаме, че нещо в имунитета липсва.

Така че, закаляването на тялото от най-ранна възраст,

постоянният контакт с природата, упорито и системно, са гаранция за дългосрочното здраве на мъничето ни. Изборът на подходящ според възрастта на детето спорт също е от изключително значение. Това е свързано с потребността му от игра, с възможността да се движи повече време и по-интензивно, а оттам с физическото и психическото развитие на малчугана.

Непрекъснатото пазене на детето да не се удари, да не настине, да не се зарази, го учи то също да се страхува от всичко, да няма доверие в себе си. Именно затова нашата позиция като родители в закаляването и зимните игри е преди всичко да бъдем не пазители и ограничители, а преки и активни участници в израстването му. А това е важно не само за здравето, но и за бъдещето на децата ни.