Грижейки се за децата, често не им даваме да се докоснат до нищо, което ще им създаде неприятен опит. Опитваме се да бъдем перфектните родители, като ги пазим здрави, чисти и учейки ги да са послушни. 

Забравяме обаче, че дeтската психика е много по-пластична, гъвкава и мека от тази на възрастните. Тя може да приема света във всичките му измерения - дълбоко и непреднамерено. Родителите се стараят децата да живеят така, че да не се сърдят, да не тъжат, да не се срещат с трудности и неприятности, да не се страхуват и да не се разболяват.  

Поставянето под стъклен похлупак обаче е голяма грешка. Всеки трябва да преживее в детсвото си неща, които ще му помогнат след това по-лесно да се справя с жизнените трагедии и неприятни открития, които прави. 

Затова - позволете на детето да си изгори ръката. Оставете го да опита какъв вкус имат пясъкът и калта. 

За детето е добре да се срещне с трудностите и болката. И радостта, и мъката са чувства - ако му даваме едното, не бива да го лишаваме от другото. Няма правилни и неправилни чувства. Всички емоции са естествени и предизвикват различна реакция в живота.

Родителите, които лишават децата от горчивия опит, заради собствените си страхове, всъщност правят лоша инвестиция за бъдещето на наследниците си. Проектират собствените си страхове върху децата и така предават тяхната лична травма по вертикалата - от голям към малък.