Няма човек без чувства. Основните такива са обичта и омразата. Това не пречи някои хора да обичат нещата, които други мразят и обратното. Но тук вече навлизаме в дебрите на философията. Затова, моя милост, от висотата на навършения ми седми месец, няма да разсъждавам, а ще споделя

какво мразя и какво обичам

С уговорката, че думичката "мразя" е много силна и тежка за някои неща, които не заслужават да бъдат чак толкова пък мразени, ще предпочета израза "не обичам". А нещата, които мразя, засега са малко и дано да си остане така.

Не обичам да ми е студено, да съм мокър и да съм сам, колкото и рядко да ми се случва това. Може би на първо място трабваше да кажа, че не обичам да съм гладен. От това не мога да се оплача де, тъй като мама винаги предугажда моментите, когато ми се яде.

Не обичам неразбирателството, на каквото и да се дължи то. Не обичам да се късам от рев, за да подскажа, че искам да спя, а всички да си мислят, че имам други претенции. Версиите са всевъзможни и все далеч от истината – "пак е гладен", "комар го е ухапал", "зъбките му никнат", "да няма температура?!".

Нооо, тук не мога да се въздържа - мразя, когато си загубя любимото чесало, и колкото и да го търся в завивките си и под възглавниците, да не мога да го открия. Мразя моментите, когато и мама не може да го открие. А още повече мразя, когато и баща ми, и дядо ми не могат да го открият.

Мразя и да ми промиват носа с разни физиологични разтвори и да ми го сондират с аспиратор. Макар че, да призная, след такава операция, настъпва чувство на облекчение и свобода.

Мразя повече от пет минути пълен памперс на дупето си!

Е, тук да посмекча тона. Не е сред любимите ми манипулации и преобличането. Говоря за така необходимата, но досадна смяна на разни горни и долни фланелки, бодита и блузки, които, кой знае защо, са ги измислили без копчета. То е търкаляне наляво-надясно, извиване на ръцете във всевъзможни посоки, промушване на главата през разни дупки – свят да ти се завие! Но накрая, честно да си призная, се чувствам свеж, чист, пременен и елегантен. Както се казва "Трай, бебо, за хубост!"

Мразя да ми отлагат къпането, предвид любовта ми към водата. Нали знаете, че съм зодия риби.

Мразя, когато е слънчево и топло, аз да съм затворен вкъщи. Всички забавления вътре бледнеят пред разходката навън.

Но до тук с мразенето. По-важното е, че има какво и кого да обичам!

Но няма да ми стигне времето, за да изброя всички неща, които обичам или заслужават да бъдат обичани. И все пак:

Сред тях е страстта ми към стайните растения у дома, станали жертва на слабостта ми към цветята. Китайската роза и драцената например, пострадаха най-много. Някои листенца бяха префасонирани, а други – направо скъсани. Това доведе до драстичната забрана да ги пипам. Сега мога само да ги гледам. Но за естет като мен и съзерцанието е достатъчно.

Последвалите ограничения, обаче, не повлияха на вродената ми обич към зеленото, към тревата, цветята, дърветата, гората. Тук, в града може да има автомобили, трамваи, забързани хора, шум и пушек, но все пак е навън, под открито небе.

А аз обичам и небето, и слънцето, и вятъра, и гълъбите!

Не знам защо изпадам във възторг от полета на птиците. Може би, защото има нещо волно и в самия мен!

В тази връзка, харесвам и да ме носят на ръце – буквално и в преносен смисъл. Неописиумо е чувството, когато те подхвърлят във въздуха, макар и да е далеч от истинското летене на сън.

Въпреки, че не ме е страх от тъмното , което дори ми помага по-бързо да заспивам, определено предпочитам светлината. И колкото по-ярка, толкова по-добре. Често принуждавам "шерпите", кога мама, кога татко, да ме повдигнат високо, високо, високо, е, не чак на Еверест, а по-близо, до огромния светъл глобус в кухнята, за да мога да го докосна. Радостно е на сърцето да си представиш за миг, че можеш да погалиш слънцето.

Настанен на нечие коляно и хванат под мишниците, много обичам да яздя. Чувствам се като рицар и мускетар на Дюма. Като се започне от бавния и плавен тръст, премине се през умерения и аристократичен раван и се стигне до неудържимо разтърсващия ме от смях галоп – преживяването е неописуемо. Може би, защото много обичам камилите, слоновете и най-вече конете.

Обичам и всичката музика на света

Най-много обаче, ми допадат ритъм енд блус, меренге, куик степ и много други, за които няма да ми стигне времето да ги изброя. Танцувам, поритвайки, поклащайки или лекичко подрусвайки се. По-романтичните и лирични  стилове са за предпочитане преди и по време на дрямка. Но това не значи, че не ги обичам. Даже напротив – обожавам ги!

От малък обичам да ритам енергично, което издава бъдещата ми слабост към велосипедите.

Обичам да хващам, да изследвам някои непозволени, но пък привлекателни за мен предмети като мобилните телефони, дистанционните, очилата на дядо и други такива. Докато съм в нечии ръце пък, обичам да изразявам чувствата си най-разнообразно – поплясване на бузки, пощипване на уши, та дори и поскубване.

Но считам, че всичко това не е признак на лоши обноски, а проява на привързаността и чувствата ми към онези, които ме обичат и обичам, както и на интереса и любопитството ми към света и неизвестното.

Напоследък пък ми е приятно да се посвещавам на изследователска дейност и докато си седя в легълцето. Държа да отбележа, вече абсолютно самостоятелно и необезспокояван от никого и нищо проучвам в детайли и с вглъбен интерес разпиляните наоколо ми играчки.

Обичам още тооолкова прекрасни неща, че и моята, и вашата фантазии са бедни да си ги представим. Обичам ви и вас, мили мами.

Обичайте и вие, по много, повече и по-силно! Няма нищо по-хубаво на този свят от това да обичаш!

Ваш обичен и обичлив Мишо :)