Случайно откриваме цигарите в раницата му или пък усещаме, че дъхът му мирише на тютюн. Заслушваме се в телефонните му разговори и започваме да се замисляме, че зад фрази като „Ти ще купиш ли дъвки?” или „Аз имам неотваряна кутия бонбони” се крие нещо съвсем друго. След известно време категорично ви става ясно, че той/тя пуши.

Най-честата реакция на родителите е да вдигнат скандал. Случва се спонтанно, провокирани са от емоциите. Но дали това е правилното поведение?

Наказанията и заплахите не вършат работа. Те действат по-скоро с обратен ефект. Знаете, че забраненият плод е най-сладък. Колкото повече забрани има над нещо, толкова по привлекателно става то за детето.

Ако тийнейджърът има желание да опита да пуши, той непременно ще го направи рано или късно. Затова, ако не искате тези идеи да изникват в съзнанието му, трябва още от рано да формирате у него негативна представа към тях. Това е начинът забраненият плод да не бъде сладък, а да горчи.

Превантивните мерки включват открит разговор за вредите от пушенето. Ако обаче давате обратния личен пример и вие самите пушите, разговорът се обезсмисля. Проведете го спокойно. Нека бъде информативен, а не заплашителен. Използвайте статистически данни. Понякога те не са сухарска информация, а доста стряскащи цифри. Покажете на тийнейджъра снимки на пушачи, на техните пожълтели зъби и увреден бял дроб. Картинната провокация действа доста силно.

Разкажете история от собствения си живот - как сте пробвали да пушите в училище, как ви е прилошало, как са ви хванали с цигара в ръка и др. Личният пример е най-важен. Този вариант е за предпочитане, пред поставянето на условия и заплахи от типа „Само да те хвана с цигари, ще видиш какво ще ти се случи!”. В подобни случаи, детето се озлобява и прави напук на родителите си.

И все пак, какво да правим, ако сме изпуснали този момент и детето вече пуши?

Научете каква е причината той/тя да пуши. Именно това ще ви насочи и към най-доброто решение. В медицината практиката е идентична - лекарите търсят източника на заразата, за да определят какво ще е най-точното лечение. Причините за пушенето са различни – копиране на поведението на възрастните, опит да се впишат в компания в училище, бягство от любовни драми или други проблеми и т.н.

Забравете за аргумента „така правят само възрастните”. Повечето деца и без друго искат да приличат на големите. Този аргумент прави образа само още по-съблазнителен.

Ако сте пушачи, старайте се да не пушите пред детето си. Дръжте цигарите си на място, недостъпно за него.

Запознайте детето си с някой, когото то харесва, и не пуши. Примерът, даден от авторитетна личност, е важен за тийновете.

Консултацията с психолог също е опция, но бъдете изключително внимателни, за да не предизвикате протест от страна на детето.