Смяната на сезона и застудяването доведоха до някои ограничителни мерки. Не стига, че орязаха от времето ми за разходка, ами когато лягам да спя, вече ме пъхват и в нещо като голяма торба, уж за предпазване от отвиване през нощта.

На всичкото отгоре го наричат  "спално чувалче"

То по-скоро прилича на усмирителна риза, ама нейсе. Поне ръцете ми остават свободни. Сбогом, нощно ритане на воля, отвиване и премятане. Е, добре че е малко по-широчък, та – да  си призная – все още мога да си поритвам. Не им завиждам на тези бебоци, които са в по-тесни или къси такива приспособления, което никак не е за препоръчване.

Малкото и с недостатъчно пространство чувалче

пречи на свободното движение и ритане, които всички бебета обичаме. Все пак комфортът е от значение, нали? Затова важното е размерите на чувалчето да отговарят на възрастта и височината на бебето, за което е предназначено. Е, би могло да се даде мъничко простор, но в рамките на допустимото и безопасното – не повече от десетина – петнадесет сантиметра.

Но не бива да е прекалено голям,

защото съществува рискът бебето да се замотае в него. Пък и така чувалчето няма да изпълнява най-важните си функции – от една страна да съхранява топлината на телцето, а от друга да предпазва от външните температурни промени.

Навярно се досетихте –

нямаше как да не се притесня, когато ме изправиха лице в лице с новата ми нощна придобивка. Сигурно съм реагирал с почуда и недоверие. Успокоих се едва тогава, когато най-сетне благоволиха да ме инсталират във въпросното чувалче. Но като едно едро, бих казал, 73-сантиметрово осеммесечно бебе, в чувалче с дължина 88 сантиметра, се почувствах великолепно.

Да ви го опиша:

Отстрани има ципче и презрамки, които иначе лесно бих преодолял, но не искам да чупя хатъра на мама. Широчко е в рамките на необходимото – мога да опъвам крачетата свободно и на където си искам. Това, което ме радва особено обаче е, че

най-сетне съм по-леко облечен –

само с едно боди с дълго ръкавче и ританки. Иначе се налагаше да спя с два, понякога с три ката пижами и разни блузки, което си беше чиста проба изтезание. Пък и в интерес на истината, напоследък, в резултат на все по-динамичната ми натура, не само се озовавах без завивка, ами понякога я и струпвах върху главата си. Ама нали всяко действие си има и противодействие – как да не се отвиваш. А за резултатът да не ви говоря – прегряване и изпотяване, особено около вратлето и раменете ми. Сами се досещате, че при температура на стаята около 20 градуса подобно претрупване с дрехи е противопоказно. Това налагаше и честата смяна на дрехите ми.

Тук му е мястото да наблегна

на факта, че чувалчето се оказа голяма придобивка не само за мен. Комфортът е дори повече за мама, тъй като разредихме честото нощно събуждане и безпокойство. Благодарение на моето великодушие трябва да призная, че немалко прагматизъм и полезни идеи са вложени в това приспособление за нощно, а защо пък не и за дневно спинкане. Имам предвид, че спалното чувалче може да бъде направено с всякакви размери.

Материалът за предпочитане е да бъде от естествени материи

и с топла мека подплата. Редно е да е и съобразен с външните условия. Затова има летни чувалчета, и такива, предназначени специално за по-студените сезони.

Предполагам, че чувалчето, в което в момента блажено съм се разположил, е многофункционално; че дори би могло да се използва за разходка и навън. Но уверявам ви – засега новата ми завивка прекрасно удовлетворява слабостта ми към сладка дрямка по всяко време.

Ваш Мишо - вече поунесъл се :)