В продължение на около месец ви представяхме историите на различни жени, които са станали майки, грижили са се за децата си, а след известен период от време (ориентировъчно 750 дни, колкото е майчинството по закон в България) са се върнали на работа. За страховете, гъвкавото мислене, умората, удоволствието от работата, сълзите при раздялата с децата и първия работен ден ни разказаха 14 работещи майки. 


Най-четена история
Абсолютен фаворит сред интервютата с работещи майки е Боряна. Към момента на излизане на тази статия интервюто с нея беше събрало най-много четения (2293), харесвания на сайта (18) и споделяния във Facebook (245).  

Най-харесвана история
Историята на Ирина, която ни сподели страховете си да има второ дете и щастието от появата на Мартин, е втората най-харесвана в сайта, с 11 вдигнати нагоре палчета.

Най-споделяна история
Интервюто, което споделихте най-много пъти с приятелите си във Facebook, е с Весела, която ни разказа за множеството непоискани съвети, които е получила, когато се в върнала на работа само 5 месеца след раждането на дъщеря си. 

 

Най-интересните цитати от интервютата:

Боряна:

Последното нещо, което прави преди да заспи дълбоко, е да каже тихичко "Милям те" (в превод - нещо средно между "Обичам те" и "Милвай ме"). Мога да го милвам векове!


Здравка:
Тези 350 дни за мен бяха истинско предизвикателство. Същевременно бяха и най-спокойните в живота ми - изгледах всички възможни сериали, спях всеки ден до 13 ч. следобед. Мисля си, че най-голямата разлика от преди и след работата беше точно това - намаля ми времето за сън. Трябваше да ставам рано, вместо да се излежавам до късно, както бях свикнала.


Стойка
ТЯ ми показа какво е ЖИВОТЪТ, как можеш, ако поискаш, да изправиш глава и да тръгнеш уверено напред, да плачеш и въпреки това да намериш сили и причини да се усмихваш, да се научиш да обичаш другиго повече от себе си, да бъдеш жертвоготовен и дори и на края на възможностите си да намериш сили и да направиш нужното за този, който има нужда от теб.

Гери:
Въпреки напрежението в офиса, винаги мога спокойно да обядвам, което вкъщи от две години е мисия невъзможна, да изпия латето си, без Марти да го разсипе, и да отида до тоалетна на затворена врата, без малко човече в скута си.

Росица:
Искам и когато се прибирам вечер, детето ми да вижда една усмихната и спокойна, а не изнервена и изморена майка. Въпрос на приоритети! И на правила – mommy rules!

Валя 
Сигурно на баща й ще му е по-мъчно, когато тя тръгне на ясла, отколкото на мен.На първия й ден, той най-вероятно ще си вземе работа за вкъщи, ще седи с лаптопа и телефона пред яслата, за да може да я наблюдава (смее се).

Мирослава:
Отстоявайте правата си още от самото начало. Отношението към вас ще бъде такова, каквото вие самите позволите.

Теодора:

Бива да забравиш лошото, но доброто – не!

 Диана: 

На работа често не ми остава време да се замисля какво ме чака вкъщи. Но знам, че когато се прибера, едно усмихнато човече ще ми скочи на врата, ахвайки сладко: "Мамооо!".

Юлияна:
Липсва ми времето с Ники. Когато се прибера късно вечер, той вече спи. Целувам го по крачето и това е!

Антония:
Завръщането на работа за мен беше начин да запазя здравия си разум. Не бих могла да стоя вкъщи с децата. Работата ми дава възможността да се чувствам цялостен човек.