Да бъдеш родител е голяма отговорност, особено ако си самотен родител. Трябва да се грижиш сам за физическите и емоционалните нужди на детето, като се започне от хигиената, навици на хранене, домашните и така нататък. Списъкът може да е неизчерпаем. Частично можете да разчитате на бабите и дядовците, но отговорността остава изцяло ваша. Детството е много чувствителен период от живота на децата, затова трябва да бъдете внимателни.
Когато взимате важни решения, отнасящи се до бъдещето на детето, доверете се на близък роднина. Поискайте неговото мнение по въпроса, като накрая естествено не е задължително да се съгласите напълно с него. Просто вземете идея. Ако сте разделени с бащата/майката на детето, попитайте и него/нея какво мисли по въпроса. Това мнение също ще ви бъде от полза.
Съзнанието на детето е като недописана книга. Можете да напишете всичко в нея. Затова бъдете особено внимателни на какво учите малчугана. Ако е възможно не споделяйте с него вашите разочарования, гняв и горчив опит, за да не увредите психиката му. Никога не говорете против другия родител, с който сте разделени. Покажете му истинското значение на думите приятелство, обич, човешки отношения и радост от живота.
Няма две мнения, че колкото и да се стараете детето ще чувства винаги липсата на другия родител. Хубаво е да се подготвите предварително за подобни ситуации. Говорете непрекъснато с него и не позволявайте подобни въпроси да развалят настроението му. Покажете, че да си самотен родител или дете на самотен родител не е срамно.
Както е казано, отношението към детето е всичко. Ако не се отдадете на самосъжаление и депресия, а бъдете силни и отдадени, самотното родителство няма да повлияе зле на малчугана. Той ще се развива здрав, щастлив макар да чувства липсата на другият родител.
