Вероятно ще се изненадате от статистиката, която сочи, че днешните работещи майки прекарват повече време с децата си в сравнение с домакините от 60-те години на миналия век. Това важи особено за времето, прекарано в обучение и игра с детето, т.е. активното обръщане на внимание. Според американско проучване, през 1965 г. майките са прекарвали 36 минути на ден в активни занимания с децата си, докато през 1998 г. тези минути са… цели 129!

Бащите от 1998 г. също прекарват повече време с децата, отколкото техните предшественици през 1965-а. Татковците през 1998-а са отделяли средно по 51 минути на ден в грижи за децата.

Всичко това е много хубаво, но психолозите алармират, че съвременните родители нямат никакво време за себе си. Това ги изтощава психически и физически, след което възниква логичният въпрос – не е ли по-добре да отделяш 10-15 минути по-малко на децата, но да си по-свеж, когато общуваш с тях.

Ако тези 10-15 минути бъдат отделени за медитация, гимнастика или друго лично занимание, ефектът от времето, прекарано с децата, ще бъде по-добър.

В стремежа си да осигурят максимум внимание за децата родителите стават жертва на самите себе си. В крайна сметка, тази тактика е губеща.

Последни проучвания в областта сочат, че т.нар. концепция на „интензивно майчинство“ не помага на децата. Оказва се, че при децата на възраст 3-11 години няма пряка връзка между родителските грижи и способностите им за четене/писане, както и няма пряка връзка с евентуални поведенченски или емоционални проблеми. Да, при децата над 11 г., когато те са в пубертета, е много важно да се отделя повече време, но „интензивно майчинство“ при по-малки деца води само до изтощаване на майката.

Психолозите съветват родителите да търсят своите минути усамотение, защото те са ключови за възстановяване на силите. Тези минутки усамотение са като препинателните знаци в текста. Ако ги няма, се получава дълъг пасаж, който е труден за четене и разбиране.

Децата също имат нужда сами да си поиграят. Това развива тяхната самостоятелност и творчество.

За скептичните към тази теория психолозите напомнят правилата в самолета. Първо родителят трябва да си сложи кислородната маска и чак след това да се погрижи за детето. Това не е егоистично. Напротив, детето има нужда от пълноценен родител, а не от такъв, който не знае къде се намира. Независимо дали от умората в ежедневието или от това, че не си е сложил кислородната маска.