Тя се казва Джесика Нийл - щастлива майка на прекрасно здраво момиченце. Майка, познала скръбта и загубата, но и майка, съхранила вярата и постигнала мечтата си...

Аз съм силна, защото на 15 октомври 2010 г. в 37-ма гестационна седмица посрещнах вестта, че нероденият ми още син си е отишъл.

Аз съм силна, защото на 22 октомври 2010 г., съпругът ми и аз погребахме първото си дете.

Аз съм силна, защото 12 седмици, след като се сбогувахме с нашия първи син, разбрахме, че отново ще имаме рожба.

Аз съм силна, защото на 2 май 2011 г., след 18 седмици бременност, ни сполетя фатална диагноза за бъдещето на нашия втори син Яков.

Аз съм силна, защото, въпреки фаталната диагноза, направихме всичко възможно, за да запазим живота му.

Аз съм силна, защото през следващите 18 седмици Яков оспори мрачната прогноза на лекарите и стори нещо, което никой лекар не беше виждал преди.

Аз съм силна, защото на 5 септември 2011 г., нашият син Яков се роди чрез цезарово сечение. Той проплака, въпреки песимистичните предвиждания.

Аз съм силна, защото през следващите два и половина дни Яков се бори с всички сили да остане жив и да бъде с нас.

Аз съм силна, защото в 19.45 на 7 септември, аз и съпругът ми трябваше да вземем най-тежкото решение, което никой родител никога не трябва да прави. Позволихме да бъде спряна животоподдържащата система в кувьоза на Яков и той мирно да отиде при братчето си.

Аз съм силна, защото на 14 септември 2011 г. погребахме второ дете.

Аз съм силна, защото девет месеца след погребението на Яков, решихме да имаме отново рожба.

Аз съм силна, защото вярвах, че този път съдбата ще се промени и ще бъде благосклонна към детето ни; че дъждът ще спре и ще засияе дъга.

Аз съм силна, защото в 18-та гестационна седмица дойде прекраснаната новина, че ще родя здраво малко момиченце.

Аз съм силна, защото дочаках да изминат 36 седмици, през което време се страхувах, че може да се случи непоправимото и да я загубим.

Аз съм силна, защото на 8 януари 2013 г., след 16 мъчителни часа, изпълнени с надежда, упование и копнеж, с най-сладкия плач на белия свят дойде нашето дете-чудо Фийби-Фейт (Phoebe-Faith).

Аз съм силна, защото въпреки, че имам само една жива рожба, съм и майка на три.

Аз съм силна, защото износих в утробата си и дадох живот на три деца, но две от тях отидоха в Рая.

Аз съм силна, защото надеждата и вярата станаха мой щит срещу скръбта и отчаянието.

Аз съм силна, защото запазих вярата си в благосклоността на иначе променливата съдба; защото избрах най-голямото предизвикателство в живота – да бъда родител.

Аз съм силна, защото надеждите и мечтите ми бяха на път да се сгромолясат завинаги, но избрах да се изправя очи в очи със съдбата, и сега се радвам на красиво малко момиченце, което е светлината на живота ми.

Аз съм щастлива, защото имам силата да споделя моята мъка и моето щастие с вас.

Нека никога не се налага да се опълчвате срещу отчаянието и трагичната загуба! Но ако се случи, вярвайте, че след дъжда винаги изгрява слънце и засиява Дъгата.