Точно това е определението, когато говорим за тази красива, чиста и невинна любов в тийнейджърска възраст… ммм, да - тя е една и неповторима. Имам преки наблюдения върху това явление. Моят син е в прекрасната 13-годишна възраст с невероятните първи любовни трепети.
Все още лутащ се между любовта и плюшеното мече - момчето започва да става мъж. Толкова е хубаво, когато го наблюдавам и леко се натъжавам, че това чисто и искрено чувство ще се изгуби с напредване на годините. Но пък, в крайна сметка, затова остава единствено и неповторимо, иначе би загубило своя опияняващ първи блясък. Все пак аз вярвам и казвам на моя син, че във всяка възраст любовта има своя единствен и неповторим блясък и той трябва да бъде изживян разумно и максимално добре.
Не бива да спираме децата си от тези първи невинни чувства, та те са най-хубавите.
Първите тръпки, които минават през цялото тяло, пърхащите пеперуди в стомаха и това, че само един поглед е достатъчен, за да се превърне денят във взрив от красиви емоции.
За мен беше много вълнуващо, когато попълвах по мое време лексиконите и не смеех да напиша кое момче ми харесва, да не би случайно то да разбере. Трудно щях да понеса, ако не откликнеше на чувствата ми, затова предпочитах да не споменавам нищо, а да си остана с мисълта, че когато ме погледне, и аз ще предизвиквам у него такива емоции. Е, така беше през не толкова далечната 1992 г. :)
Днешните лексикони са в интернет. Донякъде ние, родителите, можем да следим нещата. Но все пак е хубаво да не прекрачваме границата на личното пространство на децата ни.
Трябва винаги много внимателно да подхождаме към тази тема, да се обяснява всеки зададен въпрос от децата.
При мен най-често задаваният е ”Мамо, защо момичето, което аз харесвам, не харесва мен и обратното, това към което нямам интерес, ме харесва много?” Еее, как да отговоря?! :)
Внимателно! Всеки родител има свой собствен подход към детето си. Това, което е от изключителна важност, според мен, е винаги да се повдига самочувствието на детето в тази възраст в рамките на разумното. Кое е разумното, всеки родител трябва да прецени сам за себе си.
В тази възраст се оформя характерът и се поставят основите за изграждане на ценностната система, която с годините всеки усъвършенства по свой индивидуален начин. Всички ние - родители, учители, баби, дядовци, общество, трябва много да внимаваме да не смачкаме току-що напъпило цвете, защото в противен случай то ще увехне. И тогава е много трудно да се стабилизират и да се поправят нещата и отношенията.
Другият въпрос, който лично мен много ме забавлява, но е супер важен за моя син, е: "Защо не съм хубав и не ме харесват момичетата?” Ох, изключително много пъти ми се е налагало да го убеждавам в обратното! Започвам да му обяснявам, че сега расте и че неговата външност се променя във всеки един миг, променят се характерът, говорът му и т.н. Тази ситуация със сигурност звучи познато на тези, които имат деца, вече потопили се в магията на любовта.
Е, така е в тази възраст - не бива да се ограничават желанията, но е хубаво да има и контрол! И нека се водим и да не забравяме израза от библията "Битът определя съзнанието". Светът се променя, децата ни също. Следва и ние да го направим, защото иначе няма как да ни се получи добре комуникациите с малчуганите. :)
Търпение, мили родители, търпение, защото и на децата не им е лесно! Един ден, след тази буйна възраст, отново ще се върне вашето дете - пораснало и добро!
