Тишина. Нежна, омагьосваща, вълшебна
Завладяваща, възвишаваща и окриляща, стопляща душата тишина. Загадъчност и необяснима красота лъхат от детското креватче. В него кротко и блажено се е отпуснало мъничко крехко създание. Тънка усмивчица се прокрадва върху детското лице. Мамеща, галеща, успокояваща. Тишина, на моменти доближаваща ни до съвършенството. До несравнимия полет на духа в безкрайните пространства на любовта. Тишина... божествена, изпълваща с възторг и благодарност тишина. Бледата луна... и тя тихо се промъква измежду тънките завески, милвайки със сиянието си спящия младенец. Мамеща, галеща, успокояваща, очистваща от безумието и врявата на ежедневието. Тишина...
Били ли сте някога толкова близо до ласките на съня?
До съня на най-невинните, най-милите същества на земята... Беззащитни, така миловидни и ангелски чисти. Тишина... Упоителна, блажена, ласкава, прегръща копнежите, вдъхновява надеждите. Усмихната и мъдра, нежна и всевластна... Тишина... за мъничко завладяла света.
В такива мигове на съзерцание
винаги съм чувствала как приказност и реалност се преплитат, а от мечти и копнения се раждат вярата и възторгът. Майчината душа като че ли полита в люлката на щастието, в прегръдките на безметежност, на властния копнеж към хармония, безкрайност и красота, към всемогъществото на духа и съвършенството! Към онова съвършенство, което може би за кратко съществува в малките минути на онези тихи блажени вечери, когато всяка майка бди над спящата си рожба... Вечери, които правят по-добър човека и света.
