Навярно ще ме погледнете скептично, ако ви кажа, че Карлсон от покрива е обущар, Мечо Пух е всъщност женско мече, а овцата от “Малкия принц” - пудел. И все пак, в “Граматика на фантазията” ще бъдем верни на истинските истории, защото често те са по-вълнуващи от всичко, което въображението може да сътвори.

Играя на “книжни детективи”, откакто се помня. Усетя ли, че към някой книжен герой тая специална обич, започвам да го обследвам. Проучвам как се е появил, има ли прототип, какво мисли авторът му за него... През годините съм събрала скромна колекция от неподозирани истински истории за герои от детски филми и книги, които вероятно са любими и на вас. Някои са смешни, други мрачни, трети направо не са за вярване. Но, нека сложим началото подобаващо - с един умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си!

КАК ЕДИН ПОРЯДЪЧЕН ОБУЩАР СЕ ПРЕВРЪЩА В КАРЛСОН ОТ ПОКРИВА

Всичко започва в Страната на изгрева. Така се нарича книжката, която Астрид Линдгрен написва и издава в Германия под заглавие “Im Land der Dämmerung”. Главният герой в нея е добрият летящ дух господин Лилиенстенгел. Той често се появявал привечер на прозореца на Карин (дъщерята на Линдгрен), но не искал никой друг да го вижда и се криел зад разни неща. “Няколко години по-късно”, разказва Астрид Линдгрен в биографичната си книга - “г-н Лилиенстенгел отново се появи, но характерът му беше изцяло променен! Беше станал деспотичен и своенравен. Беше повече от убеден, че е красив, умен, идеално закръглен и в разцвета на силите си. И затова непременно трябва да се казва другояче!“

Покривите на Стокхолм – родното небе на Карлсон



Но защо точно Карлсон от покрива, ще попитате. “Когато бях малко момиче,” - продължава Линдгрен, “много обичах да нося скъсаните ни обувки на обущаря във Вулканусгатан, защото на стената му висяха няколко ужасяващи цветни литографии, които страшно ми харесваха. Той се казваше Карлсон и старите хора го наричаха Карлсон от обущарницата. Мелодията на това име ми хареса!” (Тук можете да разгледате прекрасните оригинални илюстрации на Илон Викланд, нарисувала Карлсон).


МИКИ МАУС, КОЙТО ЖИВЕЕ В БУРКАН НА БЮРОТО

От перспективата на днешния ден, когато анимацията е надмогнала всички ограничения, може да ни се вижда, че Дисни стилът е старомоден и клиширан. Истината обаче е, че Уолт е дръзновено момче, което винаги е умеело да прави от нищо нещо с въображение и никакви пари. Той израства в селска ферма в Мисури, където по цял ден наблюдава животните. Неусетно любимото му занимание става да им придава човешки качества и емоции. Тази страст именно се оказва виновница за анимационните му успехи. Години по-късно, в апартамента си в Канзас Сити, той е обичлив стопанин на малко мишле, което обитава буркан на бюрото му. Уолт му дава името Мортимър, но тъй като жена му смята, че е “твърде предвзето”, накрая го кръщава Мики.

Уолт със съпругата си и Мики, 1935 г. Снимка: Getty Images/ Guliver Photos


Уолт Дисни записва гласа на Мики Маус, а Кларънс Наш – репликите на Доналд Дък, 1945 г. Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
 

“Същността на Мики беше да поражда обич - той спечели каменното ми сърце”, не се шегува Дисни. По времето на първите филми за мишока, музиката и озвучаването на анимации е тера инкогнита. Но Уолт смята, че “звукът е третото измерение на анимацията” и всячески търси начин да озвучи свой филм, макар да разполага с оскъдни средства и никакво оборудване. Захваща се с предизвикателството на принципа “направи си сам” и на финала се оказва блестящ пример за творческа импровизация. Моли свой приятел да свири на хармоника, купува тимпани и чанове, а за стържещите звуци и шумовете, характерни за мишка, използва... дъска за пране!! Първият говорящ филм за малкото мишле се нарича “Параходът Уили”. Годината е 1928. Успехът връхлита като котка в миша дупка.

ПУХ МЕЧО, КОЙТО ВСЪЩНОСТ Е КАНАДСКА КАФЯВА МЕЧКА

Това е една от любимите ми истории на книги. Защото е витиевата и се чудиш как толкова сложна плетеница от събития е успяла някрая да се побере в едно малко симпатично мече, което целият свят от десетилетия цитира. Ето как започва всичко...

По време на Първата световна война група военни от Уинипег, Канада поемат към Европа. Влакът им спира в Онтарио, където един от войниците - Хари Колбърн, купува за 20 долара малко женско кафяво мече от ловец, който току-що е убил майката-мечка. Хари нарича мъничето Уинипег, по името на родния си град, но накратко всички му казват Уини. То отпътува с взвода и става любимец на войниците. Пристигайки в Англия, на отряда му е разпоредено да замине на бойното поле във Франция. Колбърн е принуден да се раздели с Уини и решава да я остави в Лондонската зоологическа градина. (Тук можете да видите документална снимка на Хари Колбърн с мечето Уинипег). Лондонският зоопарк обаче е спасителен и за още някого. Това е любимото място за разходка на Кристофър Милн и баща му Алън. Тук Кристофър се запознава с Уини, и невероятно, но факт! - често го пускат в клетката на мечето.

Крис Милн с плюшеното си мече Едуард Снимка: Getty Images Guliver Photos


Играчката, вдъхновила образа на Прасчо - със закърпена глава, защото някога е била посдъвкана от куче Снимка: Getty Images/ Guliver Photos
 

Малчуганът толкова обиква Уини, че решава да прекръсти плюшеното си мече Едуард. Добавя едно The Pooh отзад, по името на един лебед от същия зоопарк. Така се получава познатото ни Winnie The Pooh! Нека само кажем, че Йори, Прасчо, Тигъра, Кенга и Ру имат за прототипи именно плюшени играчки на Крис Милн. Заека и Бухала обаче са образи, базирани на истински животни от гората Ашдаун, Съсекс, край която живее семейство Милн.

Очаквайте продължение...