Винаги съм споделяла становището – това, което не слагате във вашата уста, не слагайте и в устата на любимеца си. Оказва се, обаче, че културата на хранене е толкова ниска, че и този съвет не е съвсем удачен.

Това го споменавам по повод съвет в един форум:

да се дават на кучето пръжки и разтопена мас срещу запек.

Странно ми е защо някой би набухал животното си, себе си или детето си с пръжки и мас, при все, че има толкова по-нежни, че дори полезни начини.

Преди всичко водете се от мисълта, че кучето и котката са хищници. Те ядат месо и месни продукти. Не кокали. И под “ядат” разбирам – това би следвало да консумират, за да са добре. Защото те ядат и памук, обувки, боб и камъни, но това определено не е добре за тялото им.

Непрекъснато се сблъсквам с мнението, че кучето трябва да яде кости. Защо? Дали някой би могъл да ми даде адекватен отговор на това? Кучето е месоядно животно. Не кокалоядно. А, в костите няма нещо, което да е толкова важно и да не може да се извлече, дори с едно просто варене.

Кокалите не са храна, те водят само до проблеми – запек, запушвания, повръщания, хронични гастроентерити, колити, перфорации на черва, спазми на пилора и още, и още, и още....

Равносметката – само защото сте решили, че това е по-евтин вариант за хранене или защото “ама то обичка, как да не му дам” – ветеринарният ви лекар ще ви зарадва с протяжна терапия, често операция, а впоследствие с предписание на скъпа диетична храна. Дали си струва?Според мен не. И да, дори сварени кокалите са опасни, нищо, че стават на каша в тенджерата. В червата на кучето стават на пясък. Ако толкова държите му дайте бульона. Костите хвърлете. Знаете, че в природата нищо не се губи. Всеки ресурс се използва максимално. Тогава защо археолозите откриват кости на стотици хиляди години? Нима не е имало кой да ги изяде? Едва ли.

Ако си направите една проста сметка въпросът с храненето се решава най-лесно с гранули.

Не отричам тотално домашната храна, напротив, стига обаче да не сте почитатели на индийската кухня и по-конкретно на многото подправки. Колкото са вредни за вас, толкова са вредни и за кучето.
Аз самата храня с гранула и от време на време добавям по нещо и от домашната храна. Режимът на двете ми котки и кучето включва 1 път дневно гранула висок клас, плюс отвреме-навреме сурово телешко или пуешко месо, кашкавал, сирене, риба, обикновени бисквити. Никога прясно мляко, заради ефекта му върху перисталтиката.

Никога кости. Никога пържено. Никога подправки.

Никога не готвя – нямам времето за това, но и не смятам (при все, че съм лекар), че бих могла да балансирам добре храната, така както това е направено в гранулата. Готвенето всъщност не излиза толкова евтино. Плащате си храната, тока, времето за готвенето, вода за посуди, а и самата паничка на животното трябва да се мие след всяко ядене... Едно на нула за гранулите.

Като казвам висок клас гранула, имам предвид Висок клас. Марките храни, които можете да закупите в хипермаркетите са изключително нисък клас и аз лично никога не купувам от там. Да, евтини са, но към тях, поради бедното им съдържание, задължително трябва да се включат добавки от витамини, минерали, че понякога и протеини. Високите класове гранули, освен това са и с различен порцион от нискокачествените. Така например, ако от хубава храна за 4 килограмово куче трябва да му давате 80-90 грама дневно, ако купувате евтина храна, ще се наложи да ползвате 150-160 грама дневно, за да осигурите необходимите на животното калории. И накрая сметката пак излиза в полза на “скъпите” храни.

Има още един мит свързан с храненето на животните, а именно,

че кучетата не трябва да ядат сладко.

Не знам откъде е дошло това схващане, но е крайно глупаво. Кучетата си имат панкреас за чудо и приказ. Първият изолиран инсулин за третиране на диабетно болни хора е от... кучета! Давайте си им сладко, но с презумцията къде е границата между полезно и вредно. Едно бурканче сладко е много. Една бисквита е добре. Просто не им давайте шоколад. Една от съставките на какаото е токсична за кучетата.

За котките нещата стоят по абсолютно същия начин. Чувам митове, че

на котките гранули не трябва да се дават, защото “им се запушват бъбреците и умират”.

Тук грешките са няколко. Запушването е на уретрата, не на бъбреците, но то става от гореупоменатите нискокачествени храни, защото консервантите, които съдържат, водят до образуване на камъни в пикочния мехур, които респективно при излизането си запушват пикочните пътища и в случай, че не бъде потърсена лекарска помощ, котенцето ви може да умре за 48 часа. Високите класове храни са съобразени с тази особеност на котките и склонноста им да развиват уролитиаза. Факт е, че моите котки ядат предимно гранула, факт е и, че се радват на отлично здраве.

Няколко практични съвета  как да разпознаем качествената гранула:

1) Качествената гранула е с кафяв цвят. Начинът на получаване на гранулите го предполага. Всичко, което е зелено, червено и пепитено е оцветители, оцветители и само оцветители. Не, благодаря.

2) Качествената гранула не се продава във хипермаркетите. В зоомагазините има голямо разнообразие, но няма лекар, който да ви консултира коя храна е най-подходяща за животното ви, затова пазарувайте от места с разнообразие и лекар консултант.

3) Качествената гранула е пакетирана. Пазауването на стограмки е много порочна практика. Това, което овкусява храната са мазнините. А, те гранясват в контакт с кислорода от въздуха. Това означава, че разпечатаните пакети, от които ви мерят храна, са с намалени вкусови и хранителни качества, а и не се знае до колко съдържанието в чувала е оригиналното.

4) Качествената гранула е в строг баланс качество-цена. Ако една храна струва 3 лв за килограм, то замислете се колко хранителни вещества има в нея, колко месо, колко е платено за опаковката, колко за оцветителите, колко за рекламите по TV, радио и билбордове. Както няма да видите реклама за бутиковата козметика, така няма и за високите класове храна. Те са предпочели да се рекламират на мястото, на което се продават чрез инфомационни бюлетини, обучение на продавачите и консултантите, за да могат те да ви дадат най-доброто за вашия любимец.

И за финал, бих искала да поясня, че не съм рекламно лице на храна.

Единственото, което ме интересува е здравето на моите животни и пациенти.

Преди години хранех с ниски класове, готвех и т.н и всичко това с извинението, че е скъпо. След дълго убеждаване реших да пробвам с хубава храна. И видях ефекта. Кучето ми беше плешиво, сега се радва на буйна грива, котките ми всеки ден повръщаха космени топки, а сега не им се е случвало от години. Защото съм разбрала, че профилактиката е изключително важна.

Визитка на автора:

Доктор Мила Бобадова е ветеринарен лекар с над 10-годишна пркатика. Председател е на Етичната комисия на Българския ветеринарен съюз за София.

Доктор Бобадова е активен член на гражданска група “Град за отговорни хора”, която има за цел пропагандиране на отговорно поведение, което ще доведе до по-добра среда за живот за всички.

Тя също така е доброволец в най-големия общински приют за животни в Богров, както и в този в Сеславци.

Мила Бобадова е лице на кампанията “Срещу насилието” за инкриминиране на насилието над животните.

В дома си тя има трима безценни приятели: две котки и едно куче.