Тя е Юлияна Страхилова-Николова, на 33 години. Майка на Ники (2 г. и 2 месеца). От май месец, 2015 г. работи като управител на бирария в София.

Обичам детето си! Но с времето неговите капризи растат, а моите нерви изтъняват.

Ако не бях започнала работа, сигурно щях да започна да пия от сутринта (смее се).

Затова си мисля, че яслата за него и работата за мен са разнообразието, от което имахме нужда. Работя в бирарията от 12 години – първо като сервитьорка, сега като управител. Познавам всяко ъгълче на заведението. Преди официално да се върна на работа, идвах тук на обучение за новата позиция, така че преходът беше съвсем плавен.

Затова и връщането на работа не беше стрес за мен - тук се чувствам като у дома си.




Тук няма много хора с деца. Никой от сервитьорите например няма, само някои от хората в кухнята. Но все пак мисля, че биха проявили разбиране към мен, дори и те самите да нямат личен опит. Засега не ми се е налагало да отсъствам от работа, заради детето си. Не мога да разчитам на баби и дядовци, защото и те работят. Дори не искам да мисля какви комбинации трябва да правим с баща му, ако ни се наложи да оставаме вкъщи с него и не можем да идем на работа.

Липсва ми времето с Ники. Когато се прибера късно вечер, той вече спи. Целувам го по крачето и това е!

Не съм плакала, когато тръгнах на работа, но плаках (и досега ми се случва да плача), когато го заведох за пръв път на ясла. Прибрах се вкъщи, а там беше празно! Забравях, че Ники е на ясла, мислех, че спи и внимавах да му пазя тишина. После се усещах, че го няма вкъщи.

Твоят съвет към майките, на които предстои да се върнат на работа:
Просто си дайте време. С всичко се свиква и нещата се нареждат рано или късно!